Дъглас Престън и Линкълн Чайлд: Трескави сънища


автор: Искрен

Честно да си призная бях зарязал поредицата за Пендъргаст за няколко години, след като прочетох тоталното падение „Колелото на мрака” и след като „Вуду” само леко повдигна нивото, но така и не се доближи до най-силните книги от поредицата. И сега в жегите реших да пробвам на къде ще продължи историята в „Трескави сънища”, която се оказва, че е началото на нова трилогия. Явно и те са се увлекли по модните тенденции, а и са решили, че след успеха на първата такава за Диоген, могат отново да преповторят успешната рецепта. Засега сравнително се получава, „Трескави сънища” е на нивото на „Огън от Ада”.

Престън и Чайлд решават да се върнат в миналото на култовия  и ексцентричен агент и онова, което в „Реликвата” беше задължителната лична драма на главния герой, сега се превръща в крайъгълен камък на целия му живот. Оказва се че жената която е обичал е била много потайна и е водила двойнствен живот, за което той си е нямал никаква представа.

Пендъргаст открива, че смъртта на жена му не е инцидент, а умело режисиран сложен сценарий. И понеже не е безпристрастна страна в следствието, той моли Д’агоста за помощ и двамата се впускат в щуро издирване на изгубени картини, препарирани папагали и мистериозна трансформация на посредствени хора на изкуството в брилянтни творци.

Малко ми куцаше постановката около откриването на доказателствата за убийството на Хелън. Някак не ми се връзваше с образа на Пендъргаст, да пропусне следите оставени от организаторите на покушението – непочистена пушка със следи от халосни патрон, проба от гривата на лъва, за която много бързо се разбра, че е къносана. Но, да приемем, че тогава е бил все още много млад, не е имал рутината на ошлайфан агент на ФБР, а и мъката от бруталната загуба си е казала думата.

Безспорно предимство на сънищата е, че тандемът се завърна твърдо към линията на научно обяснение на всички легендарни и паранормални явления. Доволен съм, че зарязаха езотериката дето я бяха набарбулескали в „Колелото на мрака”, едно на ръка, че не се връзва, ама никак със стила на поредицата до момента и второ, че я харесвам точно заради този критичен поглед и опиране на „чудесата” на науката, които със сигурност засенчват всички останали невероятни феномени. Това завръщане се появи твърдо още във „Вуду”, но там имаше други дразнещи фактори.

Друг безспорен плюс, поне за мен, е връщането към образа на Констанс и леко разбулване на мистерията около живота ѝ, нищо че накрая тя завършва в лудницата. Явно винаги трябва да има поне един член на смахнатата фамилия в психиатрично заведение. Дано продължат тази нишка и в следващата част, защото е адски интересна.

„Трескави сънища” ми хареса, а сега да видя как ще е продължението.

One thought on “Дъглас Престън и Линкълн Чайлд: Трескави сънища

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s