Ан Леки: Милостта на Калр


автор: Искрен

Стана почти като в оня стар виц. Тъкмо си четях втората книга от трилогията на Леки и се чудех защо още няма награди, когато от съседния хамак Григор, забил нос в таблета, възкликна:

– Иииии, току що „Милостта на Калр” отнесе Локус!

Констатирах, че е повече от справедливо! И продължих да чета.

Леки продължава да рисува огромното платно на своята уникална вселена – детайлно, подробно, пленяващо.

Анаандер Мианаай  е раздвоена и империята Радч е връхлетяна от безпрецедентна криза. Поданиците ѝ са изправени пред дилема, в която няма правилен избор. Чиято и страна да изберат, на която и от двете войнстващи личности, винаги ще извършат държавна измяна пред другата. Градената хилядолетия социална структура е разклатена. Върховната лорда е успяла да ограничи щетите, като е затворила порталите, след конфликта на Палата Омоу, без оглед на жертвите. Имало е много кораби пътуващи в тях по време на срива. Но мълвата няма как да бъде спряна, тя ще пътува по заобиколни маршрути, бавно, но неминуемо ще се разпростре из империята.

Брек не получава своята разплата, но пък за сметка на това е вплетена в плановете на лордата. Планове, които обхващат столетия. Получава фамилното име Мианаай и поста на флотска капитан на „Милостта на Калр”. Остава ѝ и оръжието, пресгерския пистолет, невидим за който и да е скенер или изкуствено око на кораб или станция. Една проста кутия в която се таи сила способна да пробие всеки щит. Брек се съгласява да отпътува с кораба към станция Атоек, където е сестрата на лейтенанта Оун. Системата е анексирана преди 600 години и процеса на асимилация трябва вече да е приключил, поне на теория, и всички да живеят като радчаи. Но нищо е такова каквото трябва да е.

Това, което в първата книга изглеждаше като конфликт между две фракции в личността на лордата, постепенно започва да изплува от сенките, и измеренията му надхвърлят  самата ѝ персона. Конфликтът е възникнал в далечното минало, по време на живота в Дайсъновата сфера, която е ядрото и дом на всички истински радчаи. Призраци и артифакти от възхода на империята, заедно с косвен сблъсък с пресгер бележат действието на втората книга.

Брек вече не е изкуствен интелект затворен само в едно тяло, годините са я променили, но дали е човек, или нещо друго, само времето ще покаже. Успява да си върне отчасти старото чувство за пълен контрол и поглед към всичко, както когато е била кораб, благодарение на имплантите си, които ѝ осигуряват много по-пълна връзка с „Милостта на Калр“, но това е само подобие на миналото.

Освен Брек има още един герой, който е отделен от многото си тела, и не може да комуникира с тях. Интересен е паралела между двете – едната трябва да продължи да гради личност лишена от предимството на многото мозъци, с които да обработва информацията, а другата  трябва да открие отново своето уникално Аз, откъсната от налагането на една личност от множеството.

Разказът се движи изключително разчупено, много често Брек използва възможността да гледа през очите на кораба и станцията, за да се докопа до информация, недостъпна за всички останали за да разреши даден казус, или да си осигури предимство с информация. Малко като deux ex mahina  с тази разлика, че тя наистина е духът в машината.

Най-накрая Леки  хвърля повече светлина върху Радч и го прави по особено интересен начин. Тя не показва едно перфектно общество по стандартите на империята, в което всичко е по протокол. Избира да опише какво е Радч, радчаите и техния начин на живот, мироглед и култура, в сблъсъка с една „нецивилизована” нация, която трябва да бъде асимилирана. Но реално Атоек не е претопена, а е влязла в симбиоза. Месните са приели доминиращата култура, но са вплели е нея много свои обичай и етнически особености. И чрез разликите, малките конфликти и компромиси представя какво трябва да е идеалното общество, наложено върху реалното. Чрез обикновени действия, ситуации или реакции на героите изяснява каква е била точно ролята на второстепенните, или какви са отношенията между ИИ на корабите и техните капитани. Детайли, които освен че правя света изключително жив, приятно гъделичкат въображението.

Леки продължава да изгражда ярки и запомнящи се герои, като едновременно с това развива и старите. Брек и Сейварден се променят най-много, но е нормално, предвид че са централни образи. Всъщност очаквам в следващата книга Сейварден отново да стане капитана, но ще поживеем и ще видим.

Не мога да кажа, дали тази част е по-добра или по-лоша от първата, защото тук реално историята продължава. Микро развръзката, която я имаше в „Правдата на Торен”, е само прелюдия към голямата криза. „Милостта на Калр” доразвива, попълва, разширява и дооцветява вселената, в която ни вкара Ан Леки. За мен тези две книги са като две глави от една история, чиито край тепърва предстои. И очаквам грандиозен край, защото всичко което стана до тук заслужава само това и нищо по-малко. Дайсънова сфера, полудели ИИ на кораби дебнещи в пустошта между звездите хилядолетия, извънземна раса, която си отглежда преводачите, но те са по-малко хора от второстепенен…. все нишани, които заслужават достоен финал. Очаквам с нетърпение третата част!

Поредица „Империя Радч“:

1. Правдата на Торен – ревю
2. Милостта на Калр
3. Ancillary Mercy – ETA октомври, 2015

Advertisements

One thought on “Ан Леки: Милостта на Калр

  1. Pingback: „Милостта на Калр“ на Ан Леки | Книжен Петър

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s