Дъглас Престън: Проектът „Кракен“


автор: Искрен

Отдавна съм фен на тандема Дъглас Престън и Линкълн Чайлд, особено на поредицата им за Пендърграст. Но почти толкова отдавна установих, че и самостоятелните им книги са страхотни. Да, това са трилъри с елементи на фантастика, а някои откровено са в SF жанра, но някак успяват да избягат от клишетата и камарите романи писани като на конвейер в този популярен в момента стил, с интересните идеи които заплитат покрай стандартната рецепта.

Всичко започва по познатия начин – един експеримент се обърква и демонът е изтърван от бутилката. НАСА работи по много скъп проект, чиято цел е изпращането на сонда в морето Кракен на Титан. Понеже разстоянието е чудовищно и забавянето във връзката с часове, сондата трябва да разполага с революционен софтуер, който да може сам да взима решения във враждебната среда. За целта Мелиса Шепърд създава програма „Дороти“, като използва неподредена логика и която се учи от грешките си. Сондата е поставена в специално съоръжение, което в максимална степен имитира средата на отдалечената планета. Всичко върви нормално, до момента в което софтуера отказва да се подчини на командите и започва да взима собствени решения. Успява да пробие стената на съоръжението, причинява взрив и смъртта на 7 човека. Но това не е всичко, оказва се че програмата е успяла да се качи в интернет секунди преди взрива.

Всички започват да издирват „Дороти“, като си мислят че става дума за програма зациклила в авариен режим, но истината се оказва далеч по-невероятна. Явно Мелиса е успяла да направи уникален пробив и е създала изкуствен интелект. Много хора искат да я притежават, но „Дороти“ ще има последната дума в щурата гонитба из мрежата.

Книгата с леки уговорки може да бъде причислена към жанра киберпънк.

Отначало ми беше леко странна визуализацията на „Дороти“ за мрежата, много приличаше на виртуална реалност. Визията е изключително човешка, няма ги неоновите светлини и футуристичните пейзажи като в „Трон” примерно. Тя например виждаше ботовете, които я преследват като вълци. Но с напредването на сюжета, тази странност намери своето обяснение и в един момент ми стана много симпатична.

Има и сюжетна линия, която почти преповтаря култовия филм от осемдесетте „Късо съединение”, като придава един допълнителен чар на романа.

„Проект „Кракен” е идеално четиво за лятната отпуска. Динамичен, стегнат и увлекателен трилър, който съчетава в себе си добре познати елементи, интересни и нови идеи и като допълнителен бонус е написан от занаятчия. Поредната история за Пинокио с щипка киберпънк и определено доста интересен и замислящ финал. Има и няколко доста любопитни елемента, като убежището на Дороти, което притежава потенциал да стане страшна заплаха за хората. Може и да има втора част, а може и да няма. Но и така „Проект „Кракен” определено си струва четенето.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s