„Магьосникът“ досега е най-доброто от поредицата и вдига летвата много високо. Не знам как Кинг ще успее да постигне нещо още по-добро в „Тъмната кула“. Дори за около двеста страници повярвах, че дълбоко в душата си Стивън, също като своя герой Роланд, е истински романтик. (Мина ми към края на романа.)
Винаги съм си падала по трагичните любовни истории, а тази на стрелеца Роланд и неговата възлюбена Сузана се нареди сред любимите ми трагедии наред с тези на Тристан и Изолда, или на Зигфрид и Брунхилде. „Магьосникът“ представлява пространна ретроспекция за юношеството на Роланд, за това как Кулата го бележи, за илюзорния избор на човек управляван от ка.
За онези, които се безпокоят, че историята е сладникава, обещавам наличието на много луди хора, на противна гнусногадна вещица, селски линч, престрелки, мексикански стенд-офи и кръв с кофи.
Еми, това е за романа. Ако горният абзац не ви е мотивирал да посегнете към него, не знам кое друго би ви накарало. В заключение, вече съм официално пристрастена към поредицата, и мога само да се надявам следващата книга да бъде поне толкова силна.
Поредица „Тъмната кула“:
1. Стрелецът – ревю
2. Трите карти – ревю
3. Пустош – ревю
4. Магьосникът
4.5 Вихър през ключалката – ревю
5. Вълците от Кала- ревю
6. Песента на Сузана – ревю
7. Тъмната кула – ревю
