Андерш де ла Моте: Тръпката


автор: Искрен

Всичко се развива с нормални темпове от лошо към пълно сговняне. Леко оптимистичният край от първа книга някак спокойно и естествено прелива в бруталното рухване както на плановете, така и на животите на HP и на Бека. Той се озовава с окървавена риза и обвинение в убийство в държава, в която за кражба режат ръце, а за по-сериозно провинение – и глави. Тя е повишена в шеф на екип охраняващ министър на посещение в Дарфур. Но в един момент сработват инстинктите ѝ, опитът ѝ и тя прекратява визитата, защото забелязва атентатор в тълпата. Има само един незначителен проблем – никой друг не е видял човека с оръжието! И в следващият момент Бека е отстранена от служба, и срещу нея се води дело.

HP си е все същия задник, но тук образът му започва да се променя, и взе да ми става по-симпатичен.* Успява със солидна доза късмет, който май-май не е баш подарък от съдбата; да се измъкне от почти сигурна смъртна присъда и се завръща в родината си, надъхан да открие, кой се е пробвал да го натопи за убийство, и какво общо има компанията ArgosEye с цялата тази конспирация. И дали нейде не дебне призрачната ръка на Играта. Всъщност се оказва, че при едни други обстоятелства той можеше да е един доста успял човек.

От другата страна, Бека упорито си затъва в блатото на собствените си оплетени емоции и абсолютна липса на каквато и да е идея какво иска да прави с личния си живот. Развитието, което очаквах на нейния образ от първата книга го има, при това е логично и звучи адски естествено. Тя се превръща във се по-голяма кучка, но наранява и мачка най-вече себе си. Превръща се в един душевен мазохист, който усеща че е жив, само когато личният му живот е тотален провал. Но всичко това си има и външно обяснение – някой я тласка в определена посока.

Тази книга е по-спокойна и по-различна от първата. Няма го онова бясно препускане, като в класен холивудски екшън. Не, тук фокусът е върху други „опасности” на съвременните комуникации. Става дума за нещо до болка познато у нас, а и в цяла Европа, след кризата с Украйна – интернет троловете, манипулиране на общественото мнение и нагласи, чрез подставени лица във сайтове, форуми и цели блогове. Дезинформацията, пропагандата и мятането на прах в очите, вече е слязло от пасторалните плакати с червеникав фон, с хора в селски дрехи с героични и сериозни физиономии, като на страдащи от хроничен запек, и са навлезли в света на препускащите електрони из световната мрежа.

Вече няма листовки – има мнения, „достоверни” източници и коментари. Вече не е важно дали знаеш истината и имаш най-достоверната информация, важно е колко си гласовит. Интеренет е едно огромно море и информацията от него, много трудно може да изчезне, но пък може да бъде разводнена, изгубена в камарата празни бръщолевения или просто заглушена и изтласкана от челите редици.

Смяната на фокуса е много добро решение на Андерш. Едновременно запазва инерцията на историята, но и вкарва новите елементи нужни за развитието на действието и героите.

Въпреки, че съм с основно позитивни впечатления от тази втора част, тук зачестиха някой дразнещи елементи, които се появяваха още в „Играта”. Никак не обичам развръзките тип deux ex machinа. В първата част те минаваха метър, покрай идеята за играта и цялата холивудщина, която се бе разбесняла около Петерщон. Но тук леко дразнят. Остават един особен вкус за нагласени моменти, които увисват в празното пространство над повествованието. Друг странен елемент са зарязаните колатерали на историята, които бяха доста важни в първата част. Например тук въобще не става дума нито за признанието на Бека за смъртта на съпруга ѝ, нито за странния телефон на Манге. Сякаш тези неща въобще не са се случвали.

Но да не избързвам. Това все пак е замислено като трилогия и силно се надявам в последната книга тези кръпки и пропуски, да си намеря обясненията и местата, и да се впишат в цялостния замисъл.  А и тук края беше повече от обещаващ. Чакам с нетърпение последния том.

Поредица „Играта“

1. Играта – ревю
2. Тръпката
3. Измамата – ревю

* бел. Траяна: Не мисля, че това изречение звучи както си мислиш, че звучи.

2 thoughts on “Андерш де ла Моте: Тръпката

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s