Джош Малерман: Кутия за птици


автор: Искрен

Сравненията неминуемо ще се появят и няма как да не е така. Сравнения с „Денят на трифидите”, с „Нод”, с филма  „Явлението”. Най-вече с филма на индиеца и то заради изблика на насилие у хората. И доста по-малко с класиката на Уиндъм. И тук фокусът е върху малка група хора, оцеляващи в пост апокалиптичен свят, но пък липсва онзи уют и капката надежда характерни  за британеца.

Нещо се спотайва навън. Нещо, което ако човек види, последния превърта, откача, превръща се в лишен от разум звяр, който иска да убива и да се самоубие. Никой не знае какво е това нещо, нито защо действа така.

Може ли човек да оцелее в един свят, в който е лишен от най-силното си сетиво? Може ли да продължи напред без да ползва очите си, без да оценява  обстановката визуално? Защото в този нов свят гледането, извън проверените стаи на къщата, е подписана смъртна присъда. Може ли една майка, да обучи децата си да разчитат само на слуха си и да не гледат нищо друго, освен проверената вътрешност на една стая с мъждива крушка? И що за свят ще е този в който те ще израснат?

„Кутия за птици” много напомня по атмосфера на разказите на Лъвкрафт. Тук усещането за ужас, за страха не идват от кофи с кръв и касетки с черва, а от описанието на това което въображението може да изработи, когато е лишено от визуална информация. На рамото може да падне листо, но ако не си го видял и знаеш, че нещо се спотайва навън,  фантазията може да сътвори образи, които буквално да те накарат да се насереш от страх. Точно и за това книгата е изключително интимна, лична. Разказът се движи в две успоредни линии – сега и в миналото.

В настоящето Малори предприема изключително рисковано пътуване по реката, за да спаси себе си и двете си деца от къщата, превърнала се в убежище и затвор през последните 5 години за нея. И това се налага, за да не се превърне този дом и в тяхна гробница. Може ли човек да пътува по реката със завързани очи? Може ли да се осланя само на слуха си? Добре ли в обучила децата си, да се ориентират във външния свят само по звуци? Колко е силна волята на човек изправен пред ужаса на неизвестното да не погледне, да не използва най-развитото си сетиво?

В миналото – един живот е създаден, а един свят започва своя път към апокалипсиса. Малори открива, че случайния секс за една вечер без предпазни средства, ще ѝ поднесе подарък за цял живот, и докато тя се пули невярващо в теста за бременност, първите случай на полудяване и убийства започват да се появяват в света.  Я началото никой не вярва, че това е нещо което може да застраши цялото човечество. Не се знае какво ги причинява, но все повече хора се обединяват около идеята, че нещо видяно, довежда до лудост. Но какво? Явление, същество? Никой не знае, а правителствата са безсилни да спрат краха на цивилизацията. Светът бързо се сгромолясва, и когато Молори губи и сестра си, се решава на отчаяна стъпка – отива в къща, която предлага „убежище” от лудостта навън. И заживява в един свят с няколко съквартиранта и още една бременна жена. В свят, в който прозорците са затулени с одеяла, а излизането на двора за вода е с превръзка на очите.

„Кутия за птици“ увлича здраво, разтворите ли книгата, трудно ще се отделите от нея. Действието препуска бясно, въпреки, че самата идея не предразполага към някакъв кой знае какъв екшън. Разказа толкова увлича, че ме накара да я прочета бързо въпреки, че е написана в сегашно глаголно време, похват който мен лично много ме дразни. Но в случая почти не му обърнах внимание.

В интерес на истината, когато затворих последната страница останах със смесени чувства. Това не книга, която дава отговор на въпроса „как”, но не и на „защо” и „кой”. Това е роман на емоцията, на тръпката, на стряскането. Все неща които не са точно моя стил, но пък не мога да отрека, че ми хареса. Много добре за дебют. Аз лично бих искал да има продължение, в което „кой” и „защо” да намерят отговорите си, но мисля, че не само няма да има, но и е излишно. Просто жанра е такъв.

Книгата има своята развръзка, която е…. да кажем логична, но също мрачна, както и всичко останало в нея.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s