Кърт Вонегът: Кланица 5


автор: Траяна

Ако съществува книга, която е заслужила да носи на корицата си картината „Викът“ на Едварт Мунк, то това е тази. „Кланица 5“ представлява сто страници портрет на индивид зависнал в един нестихващ писък на безпомощен ужас. Ако Хемингуей възпява мъжеството, а Ремарк разплаква със своя хуманизъм, то Вонегът шокира с…, шокира. Точка.

Ако някой е поставил книгата в графа „научна фантастика“, то има основания.

Ще пътувате във времето и четириизмерно виждащи извънземни ще ви помахат дружелюбно от книгата. Но нейното послание изкристализира в многократно повтаряната дзен-фраза „Така е то“.

Жената на Лот била превърната в стълб от сол.

Така е то.

Смърдящият войник във вагона умря по пътя към Дрезден.

Така е то.

Колегите на Били умряха в самолетна катастрофа.

Така е то.

Хиляди цивилни умряха в бомбандировката на Дрезден.

Така е то.

И макар романът да разказва целият живот на Били Пилгрим от момента на неговото раждане, дипломиране, военнопленичество, брак и бащинство до смъртта му, при Били фразата „Така е то“ го заковава в гореспоменатата картина на несвършващ шок. Целият му живот се разкривява в несъществен фон, и в съзнанието ми Били Пилгрим ще остане най-жалката фигура в историята на военната литература. Неспасен от своето минало-настояще-бъдеще.

„Кланица 5“ е от задължителните четива.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s