автор: Траяна
Отне ми почти целия месец април, за да се преборя с романa на Джоузеф Конрад, предаващ впечатленията му при сблъсъка с действителността в колониална Африка.
Романът е драматично разтегнат разказ-пътепис за пътуването на моряк от търговския флот по Конго към „сърцето на мрака“. Срещите на главния герой с местното население и малкото европейци, дошли да изтръгнат от Африка каквото намерят за ценно, са обгърнати от постоянния мрак на неизвестното и нецивилизованото, което дебне от бреговете на реката.
За мен е трудно да кажа, че „Сърцето на мрака“ е роман – по-скоро е една огромна импресия на човек осъзнаващ, че жестокостта не е присъща само на диваците, а напротив – собствената му нация брутално асимилира и смазва чужди култури. Не мога да кажа, че съм си изгубила времето в прочита на книгата, но също така не мога да кажа, че ще я препоръчам. Оставам на вас да решите сами, като ви нахвърлям по няколко аргумента за и против.
Защо трябва да прочетете „Сърцето на мрака“?
- за да подушите, усетите и видите джунгла;
- за да се уверите, че природата е брутална;
- защото е само 100 страници;
- заради големия ѝ политически принос през 19-ти век;
- заради огромното ѝ влияние върху редица англоговорящи творци;
- за да откриете основното послание „И негрите били хора“
- защото всичко гореизброено е вярно.
Защо не е нужно да четете „Сърцето на мрака“?
- защото вече сте виждали, и вероятно усетили и подушили джунглата;
- защото редовно гледате Беър Грилс;
- защото е цели 100 страници;
- защото вече знаете, че колониализмът е лоша идея;
- защото сте гледали „Апокалипсис сега“;
- защото вече знаете, че негрите са хора и няма нужда някой да ви убеждава в това;
- защото всичко гореизброено е вярно.
