Андерш де ла Моте: Играта


автор: Искрен

Първо, да се разберем, че определено има разлика в начина по който се пишат трилъри в Европа, по-конкретно в Скандинавия, и в англоговорящите държави. Не е, по-добре или по-лошо, просто различно – и като звучене, и като образи, и като атмосфера и идеи. Според мен тази разлика е много готина и дано се запази, защото това е само в полза на читателя. „Играта“ на де ла Моте отлично подчертава тази разлика.

Основното правило в играта е да не говориш с никого за нея. С никого и по никакъв повод! Хенрих намира във влака мобилен телефон, на чиито дисплей се появява предложение, конкретно за него, което той първоначално взима за шега и пак на шега решава да изпълни. Оказва се, че нещата не са толкова прости. Някой, който се нарича Водача, му предлага да се включи в игра, в която трябва да изпълнява мисии, които ще му носят точки, а с тях и пари. Чисти пари, без данъци и без да се налага да работи. И едновременно с това му дава нещо от което той отчаяно се нуждае – внимание, признание и слава. Ще му даде чувство за значимост.

Хенрих Петершон (с псевдоним НР) е един обикновен задник. Далеч е от нърд и гийк, макар че му се ще. По скоро е уайт транш. Живее на социални помощи, мъчи се по всякакъв начин да изклинчи нещо от държавата, и смята за свой дълг и привилегия да не плаща дори и билетче за метрото. Болен фен е на игрите и американските екшън филми. А точно това му предоставя играта – размиване на границата между реалния живот и играта. Той е достатъчно безотговорен, за да изпълни мисиите без да се замисля за последствията. Но постепенно играта добива заплашителни измерения и нещата се преобръщат, когато е принуден да направи атентат срещу сестра си.

Ребека, сестрата на НР, се бори за развитие на кариерата си в полицията и късметът ѝ се усмихва, когато е поканена в специализираното подразделение за охрана. И всичко сякаш е наред – добра работа, любовник и почти забравено минало… Но, винаги има „но“. На хоризонта изгрява проблемният брат с щур разказ и куп неприятности, някой лепи стикери човъркащи рани от миналото на шкафчето, а като за капак на всичкто отгоре – изглежда, че НР този път сериозно е загазил.

Андерш създава два образа, които така и не успяха да ми станат симпатични, но това не е и целта. Емоционалната драма в миналото не превръща хората автоматично в жертви, които чакат само повод за да преживеят своя катарзис и да станат достойни членове на обществото. Превръща ги просто в хора, които търсят своя път и своето място, къде по-успешно, къде не чак толкова. Превърнала е единия в социален търтей, жаден за признание, а другия в емоционален темерут, в жена която иска да замести всичко, което ѝ липсва, с кариерно израстване. Превръща ги в идеалните кандидати за играта. Мога да разбера НР и Ребека, виждам мотивите, които ги движат, но това не означава, че ги харесвам, нито тях, нито решенията им. И това е една от най-силните страни на книгата. Де ла Моте успява да те накара да отгръщаш страница след страница, и да те изгаря любопитство за съдбата на двамата. Не е нужно да ги харесаш, те са просто хора. Те са просто пешки.

От двамата определено Бека е по-позитивния образ, и наистина очаквам от нея огромно развитие. А и до момента задкулисните играчи само я подготвяха за него голямо, за сега само я местеха по дъската, но голямата ѝ роля тепърва предстои.

На моменти „Играта”, когато действието се разказва от гледната точка на НР, става прекалено геймърска, прекалено кинаджийска. В един момент това ме подразни, но при контраста с линията на сестра му, ме наведе на идеята, че това е целенасочено. Че всъщност нещата са режисирани.

Андерш разказва семпло, стегнато, но въпреки това достатъчно задълбочено. Действието е задъхано, но определено сюжета не е претупан, а е достатъчно подробен за да създаде атмосфера. Автора е взел и едно нестандартно решение, текста е изпълнен с жаргонни изрази от компютърните игри и интернет общуването, с препратки към емблематични филми, повлияли много на модерната ъндърграунд култура. Това определено е яко и допринася както за атмосферата, така и за изясняването, понякога на цели сцени само с един израз, но пък ще е проблем за по-възрастните фенове на трилърите.

„Играта” е книга колкото за опасностите от новите технологии, толкова и за опровергаването на този мит. Да опасност има, но тя за пореден път не е пряко следствие от откритията, а от човешката алчност. Не технологиите убиват и ограбват а хората. Опасностите не са нови, а стари като света – преди години са били чековите измами, преди това измамите на амбулантните търговци, сега са измами с банкови сметки и кредитни карти през Интернет. Целта е една, само методите различни.

Това е втората трилогия която захапвам в последно време и която започва много добре. Да видим как ще продължи.

Благодарим на издателство „Сиела“ за предоставената ни за ревю бройка на книгата.

Поредица „Играта“

1. Играта
2. Тръпката – ревю
3. Измамата – ревю

2 thoughts on “Андерш де ла Моте: Играта

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s