Пиърс Браун: Червен изгрев


автор: Искрен

„Защото историите са важни.

            Хората мислят, че историите се сътворяват от човека. Всъщност е точно обратното.

Т. Пратчет

 Мога само да възкликна – прекрасно! Страхотно! Кърти мивки и чугунени вани! Това е страхотен дебют!  Чакам с нетърпение следващите две части, и дано те надградят постигнатото до тук!

А си признавам чистосърдечно, че подходих с обилна доза скептицизъм към книгата. От една страна, заглавието ми навя асоциации с великата октомврийска революция и червеният пролетариат, който въстава на крилете на гнева срещу класовата неправда. За моя огромна радост това си остана само в сферата на очакванията и нито и за миг не се потвърди.

От друга, нещо взе да ми омръзва тая мода да се пишат трилогии, в които главни герои са тинейджъри призвани да прекроят света, или да преправят злото нанесено от някого –  „Игрите на глада”, „Дивергенти” „Лабиринта”. Първата поредица беше много добра и успешно избяга от сълзлива юношеска любовна история с елементи на фантастика. Успя да пребори негативните очакваният, че ще е претоплен Шекли и Кинг. Втората поредица беше посредствена, а третата започна добре и завърши слабо. Е, има юноши в „Червен изгрев”, но до тук с приликите. 

И като за капак, когато някой дебют започне да бъде сравняван с емблематични заглавия, започват да ме гризат съмнения. В случая, не че не са коректни, повече от удачни са, но това се разбира едва след прочитането, а съм се сблъсквал с доста случаи на пресилени препратки. Да, ако искам мога да сравня „Червен изгрев” не само с Мартин, „Играта на Ендър” и „Повелителя на мухите”, а и със „Спартак”, „Граф Монте Кристо”, „Прекрасния нов свят” и още доста заглавия. Мога, и ще е оправдано, но мога и да каже, че след време ще сравняват други книги с тази.

И въпреки тези ми съмнения, книгата ме привлече и реших да ѝ дам шанс.

Има истории, които искат да бъдат разказвани – отново и отново. Има теми, които са станали архетипни в литературата, теми които искат да се преродят в нова форма, в нови дрехи, осъвременени, но не и загубили своята сила да въздействат. Естествено това е нож с две остриета – от една страна вече е нещо познато, но пък от друга трябва наистина да имаш талант и визия за да пресъздадеш новото амплоа без да звучи като скалъпено на две, на три с щипка фантастични или съвременни елементи. Пиърс е избягнал този капан много умело.

„Червен изгрев” разказва вечната история на роба, въстанал в търсене на свободата; на унижения и несправедливо наказания, търсещ възмездие; на разчупилия оковите, стремящ се към  съвършенство.

В това бъдеще определени не бихте искали да живеете, освен ако не сте златен.

Човечеството е завладяло цялата Слънчева система, населило е планетите и спътниците. Това е вселена в която хората са разделени на касти, и всяка от тях има определен цвят и функция. А на върха са златните.

Дароу е червен и принадлежи към най-ниската прослойка на обществото. Той е и пъклолаз, сръчен оператор на машина, която дълбае недрата на Марс и събира хелий – 3 (суровина необходима за тераформирането на планетата), и вярва, че повърхността е необитаема все още, а той и събратята му са първопроходници. Най-коравите, тези които с цената на пот и кръв трябва да направят червената планета зелена, за да могат техните деца, и по-слабите цветове да дойдат от пренаселената Земя. Вярва в това, и в системата, въпреки че баща му е увиснал на въжето защото се осмелил да протестира мирно за повече дажби. Вижда несправедливостите около себе си, унижението което братята му търпят от другите цветове, но го смята за правилно, за редно. Реда е най-важен, той е над личността. Търпи в името на бъдещето! Само че бъдещето вече е тук. Марс отдаван е станал зелен рай, а другите цветове живеят на повърхността. Но дори когато разбира истината, Дароу не е готов да въстане срещу реда. Все още в него има много човечност, има неща които го обвързват. Неговата любима Ео усеща, че той може повече, вижда в него потенциал, за това му дарява свободата да се влее в редиците на бунтовниците от „Синовете на Арес”, като принася себе си и всичко което той обича в жертва. Тя е обесена от златните пред очите му и единствения жест на любов, който той може да й даде, е да пречупи врата й, защото гравитацията на Марс е слаба…

Това е брутален, жесток и кървав роман. В нега няма място за нежност и лирични отклонения. Любовта е излишен лукс. Тя е принесена в жертва на олтара на гнева, превърната е в гориво за отмъщението. А целта не е просто разплата, а промяна. Един строй трябва да бъде разрушен, но за да стане това, революцията в класическият ѝ вид не е достатъчна. Тя е доказала своята неефективност в исторически план. Този път промяната трябва да дойде от вътре, от най-високото място, от тези които управляват света. Вече не стига само да си гладиатор за да поведеш въстанието – тук трябва да си адмирал на армада междупланетни кръстосвачи, за да успее бунта. А един роб, един червен не може да командва армади. Може само златен. И то не какъв да е златен, а Железен, Безподобен белязан!

И за това Дароу трябва да се сдобие с фалшиво минало, да се преправи тялото му и не просто да стане златен, а да премине през тяхната академия, където влизат малцина, а още по-малко завършват, но тези който успяват, са предопределени да управляват планети.

Пиърс успя да ме убеди в своя свят, в това че е витален и възможен, че това е един евентуален път на еволюция на обществото. Той не се е хлъзнал по лесната пътека на повествованието: да представи едно прогнило отвътре общество на златните, което само чак по-силен удар, за да рухне. Златните призвани да управляват прекрасно знаят цената на живота, на властта, на предателството и верността. По техните ръце има кръв, буквално. Може да са родени с възможността да властват, но малцина от тях успяват да я заслужат това право.

„Червен изгрев” е най-добрата антиутопия, която съм чел в последно време и за разлика от другите навъдили се не е постапокалиптична, което за мен е много голям плюс. Не е разводнена и от любовна история, тя и без това няма и как да се впише в атмосферата на тази първа книга, но има наченка на такава, която ми е любопитно как ще се развие и в какво предателство или политическа афера ще еволюира. Защото в този свят няма място за алтруизъм, всичко има цел и цена.

Червеният изгрев настъпи, сега очакваме продължението.

Благодарим на издателство Сиела за предоставената ни за ревю бройка.

 Поредица „Червен изгрев”:

1. Червен изгрев
2. Златен син – ревю
3. Morning Star – ЕТА 2016

2 thoughts on “Пиърс Браун: Червен изгрев

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s