Визия за нанотехнологиите от Иън МакДоналд: The Dervish House


автор: Траяна

Има книги, които могат да бъдат хем супер интересни, хем адски скучни в детайлите си. Ако сте чели „Търговска къща“ от Джеймс Клавел, знаете за какво говоря: множество герои, действие само за няколко дни, но пък разписано oт гледна точка на всеки от тях едва ли не до секунда.

Подобна е и структурата на The Dervish House, усещането е същото. Макдоналд ни захвъря в Истанбул от 2027 година – величествен, трескав, трансконтинентален, мултикултурен. Турция съвсем наскоро е влязла в ЕС (тук двама колеги възклинкаха „Това наистина си е фантастика“) и населението ѝ се адаптира не само към новите условия на пазара, а и към почти ежедневните терористични актове. Пътищата на обитателите на старото дервишко теке на площад Адем Деде, ще се преплетат по съвсем неочакван и нов начин. Един ще осъществява най-голямата икономическа измама от век насам, друг ще издирва легендарно (и доста зловещо) съкровище, трети ще се сблъска отблизо с Бог, а четвърти ще променя света чрез своята нанотехнология. От понеделник до петък: работната седмица в бъдещия Истанбул може да бъде фатална или успешна за всеки от тях.

Книгата ми потръгна бавно, но след зарибяването по някои от сюжетните линии не можех да се спра, и  прелиствах страниците с настървение – особено при частта за икономиста и търсача на съкровища. Не знам доколко романът ще се стори реалистичен на запознатите с наноразработките. 2027 година ми струва твърде близо за описания от МакДоналд гигански скок в технологиите, и за готовността на хората да се заразяват с наночастици, за да бъдат конкурентноспособни. От друга страна, съвсем не и ми е трудно да си представя уличния шариат и саморегулирането на малките общности чрез социален натиск върху „виновните“.

Изобщо – книгата би се харесала на всички, на когото „Момиче на пружина“ им е допаднала и се чудят какво подобно да четат. В заключение: страхотната корица на Стефан Мартиние заслужава да бъде разгледана в по-нормален размер. Можете  да го сторите тук. А за самия художник прочетете страхотната статия на Далгрен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s