Чайна Миевил: Посланическото градче


автор: Искрен

Ако трябва да определя с една дума книгата, то тя е „пленителна“, въпреки че тя няма как да изрази цялата гама от емоции и впечатления които остават след затварянето на последната страница.

Миевил за пореден път ме изненада. С всяка негова нова книга си казвам: е няма как и този път да изгради нещо чак толкова изумително, различно, странно, гениално и очарователно! И всеки път той ме опровергава. Нещо за което съм му адски благодарен.

„Посланическо градче” е фантастика и то космическа. Основно. Е, поне през повечето време. Но вече хич не се наемам да давам жанрови определения на Чайна. Няма нужда, а и него хич не го свърта в тях. Та, има космос, колонизирани планети, чужди раси и способ да се заобикаля светлинната бариера. Значи е нещо като спейсопера, ама не точно, защото е  написана по оня шантаво-симпатичен начин характерен за него.

Ако се прехвърлях от кораб на кораб в друга посока, можех да достигна до някой район на имера и на всекидневието, където Бремен беше легенда. В припокриващите се познати пространства хората се объркват. Онези, които служат на екзотски кораби и се научават да издържат на странните напрежения, възникващи от тяхното движение – плавания в плитчините, нагъвания на светлината, банши техника, – стигат дори още по-далеч, до още по-непредвидими територии, и се объркват още повече. Tака е било от мегачасове, откакто жените и мъжете са открили имера и сме се превърнали в Homo Diaspora

Хора много отдавна са се разселили из галактиките. Толкова отдавна и толкова надалеч, че Тера за някои е само име, но не и място. Срещнали са много странни и трудно понятни раси, но нищо не може да се сравни със загадъчните ариеки. Те са разумни същества, които не се интересуват от космоса, не са развили индустриална цивилизация, но са постигнали висоти в ботехнологиите, за които хората дори не са и мечтали. Но не това е най-странното при тях. Ариеките са развили уникален език,  буквално без аналог в цялата позната вселена. Толкова различен, че хората, които могат да го говорят, са специално отглеждани така че да го разбират. Нормално роден човек, може да го научи, но ариеките никога няма да го разбират, за тях това ще е просто шум, а не думи със смисъл.

Ейвис Бернар Чо е момиче от Посланическото градче, единствената човешка колония на планетата на ариеките. Тя може да се потапя, да пътува из имера, без да губи разсъдъка си, но не това е най-специалното у нея. Преди време тя е станала жива, неделима част от езика на домакините, тя е изиграла ролята на сравнение.

И сега след килочасове, тя се завръща в родното си място, без да е наясно точно защо го прави. Не че никой не се завръща, но просто тези, които го правят, са толкова малко, и със сигурност не са хора с нейните способности. И както обикновено се получава, хората, които най-малко искат проблеми, или да се занимават с кризи, се оказват призвани да участват в решаването им. А тук кризата е странна и страшна. И няма как да е иначе, на странен свят не му подхожда тривиален проблем.

Чайна Миевил има прекрасния талант да изгражда невероятни светове, с размах на въображението, без да се съобразява със стереотипи, канони или клишета и въпреки това те да не изглеждат натруфени, кичозни или като манджа с прекалено много подправки. Напротив, звучат напълно естествено, напълно логично и реално.

И тук Миевил те вкарва в един нов свят, без интерлюдия и без обяснения. Щом си тук, значи трябва да знаеш кое как е и какво е.  После започва да го обяснява малко по малко, чрез пряката реч, описания, спомени, чрез действие или бездействие. Никога пряко, а  винаги като следствие от нещо, в контекста на случка, събитие или описание.  Вмъква обясненията в текста, без да нарушава ритмичността му, без да звучат като кръпки. Всичко става някак плавно и естествено. И много неща остават неизяснени, също както и в реалния живот, само дето тук те не ни правят впечатление. А в романа  предават усещането за действителност, сякаш този свят съществува някъде там и един талантлив бард ни разказва история от него.

Какво е имера? Защо Посланиците носят толкова странни имена и се говори за тях в единствено число, а са всъщност двама? Какво е Тюрингуер?

„Посканическо градче“ е основно роман за езика, който приемаме за даденост. Като нещо просто и естествено, като краченето например. Но както разходката на два крака се оказва, че не е никак лесна, а следствие от многомилионна еволюция на мозъка и вестибуларния апарат, така и езика е изключително комплексно и сложно творение на мозъчната кора.  Универсалното средство, което ни свързва и ни отличава от по-низшите бозайници. Но той може и да разделя също толкова ефикасно, дори когато го знаем, колкото и неговото незнание. Всъщност е по-вероятно да възникне неразбирателство от криво разбрана семантика на думи, отколкото ако въобще не знаеш какво казва другия. И езика само думи ли е?  Какво стои зад думите? Зад смисъла?

А езикът може ли да убива?

Миевил отново успява да оплете, сякаш несъвместими елементи, в една пленителна амалгама. Неподражаемо съчетание от ярък и колоритен свят, плътни и живи герои, уникални идеи, странни раси и чудати технологии. И всичко това забъркано с майсторство от неподражаем бард.

Така, че ако сте харесали „Станция Пердидо“, то и „Посланическо градче“ е вашата книга. Ако ли не сте харесали историята за Ню Кробузон, но сте фенове на SF жанра, дайте шанс на тази книга. Определено няма да съжалявате.

Преди време се сдобих с „Езиковият инстинкт“ и все отлагах четенето му, но след романа на Миевил, вече ми е в раницата. И имам намерение след като я приключа да си препрочета отново „Градчето“.

Благодарим на издателство „Ентусиаст“ за предоставената ни за ревю бройка.

One thought on “Чайна Миевил: Посланическото градче

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s