Дейвид Уебър: За честта на кралицата


автор: Искрен

Втората книга е по-добра от първата, което не е изненада. Лично аз щях да съм учуден и  възмутен ако беше обратното. Уебър даде силна заявка, за една интересна вселена и още по-интересен главен герой с „Гарнизон Василиск”.

Кариерата на Хонър върви много успешно и спокойно, но това обикновено е предвестник на задаваща се буря. Конфликтът с република Хейвън продължава да е сериозен проблем, но все още не е ескалирал до открити военни действия. Мантикора трябва да реагира бързо и да спечели на своя страна планета Грейсън, намираща се в системата на звездата Йелцин, но това няма да е никак лесна задача.

Грейсън е странно място. Колонизирана е преди много поколение от група крайни религиозни фанатици, които отричат технологиите и смятат, че са дело на дявола. Но явно Вселената има силно развито чувство за черен хумор и им отмъщава, като ги натриса на свят, в който оцеляването без технологии е невъзможно. Наистина иронично справедливо. Но с това проблемите на пишман колонизаторите не свършват. Вместо да ги обединят, трудностите ги разделят отново, религиозният фанатизъм ескалира до конфликт между две фракции и по-войнствената и радикална е пратена да живее на обитаемата планета Масад, в съседната слънчева система Ендикот. Времето минава, старите вражди не са забравени, и верни на светата книга която почитат, че греха се предава през поколенията, масадците жадуват за отмъщение в името на Бог. Колко познато. Колко малоумно, примитивно и варварско.

Двете общества имат малки разлики, въпреки че те самите не виждат нищо общо по между си. Еднакво назаднали са както технологично, така и социално, морално и културно, но за сметка на това са убедени, че цялата останала вселена е грешна, и само те са божиите праведници. Основната им отлика е, че Грейсън бавно и мъчително но упорито се мъчи да се развива, а Масад фанатично е яхнал идеята за джихад на всякаква цена, и в името на всичко и всички.

И на двете планети жените са безправни, нямат право на глас, на собственост, нямат право на образование. Те са просто вещи. Защото така пише в светата книга.

И точно за това на Хонър ѝ се струва странно решението на Кралицата да изпрати точно нея, като ескорт на  дипломатическата мисия. Но както се оказва, това решение е продиктувано колкото от качествата на самата Харингтън, толкова и от символа който тя трябва да е. Мантикора се управлява от кралица, от жена, и точно за това и командващия офицер на ескорта ще е жена. Ние протягаме ръка и се съобразяваме с вашите нрави, но това не означава, че ще променим нашите. Ние няма да ви обиждаме, но това не означава, че ще обиждаме себе си, като се престъпваме своите разбирания заради вашите. И може би това е най-важното послание в книгата. Вик срещу прекалената толерантност.

Дипломатическата мисия се развива трудно и с малки стъпки върви към успеха, но се оказва, че докато адмирал Курвозие ухажва елита на Грейсън, република Хейвън е задействала свой план и джихадът чука на вратата.

Това е втората военно приключенска фантастична поредица, след книгите за Майлс, която ме грабва и имам усещане, че ще я сложа на едно ниво с тази на Лоис. Както съм споменавал и преди има прилики, но има и различия. Докато хората на адмирал Нейсмит, през повечето време го чакат да измисли поредния гениален план, който да ги измъкне от кашата, то при Хонър нещата стоят различно. Тук всеки един член на нейния екипаж гледа да си свърши работата възможно най-добре и да допринесе с каквото може за победата. А самата Харингтън е като еталон за образцов командир, но без да се превръща в ходещо клише. Тя е офицер, които никога не се задоволява с постигнатото. Никога не си казва направих най-доброто, а винаги смята, че можех и още по-добре!

„За честта на кралицата” е прекрасна военно-социална фантастика, написана с размах и майсторство. На моменти гърлото се стяга от справедлив гняв срещу богоугодните действия на религиозните фанатици. Чест, военни действия, сблъсък на личности, на философии, на парадигми. Развенчаване на стари митове и изгрев на нови примери за подражание.

Книгата е и силна сатира на крайните религиозни общества. В лицето на Грейсън и Масад може да се припознаят всякакви религиозни откачалки, без значение коя от Авраамовите религии са избрали за своя пътеводна светлина. И някак звучи твърде актуално.

Поредица „Хонър Харингтън“:

1. Гарнизон Василиск – ревю
2. За честта на кралицата
3. The Short Victorious War
4. Field of Dishonor
5. Flag in Exile
6. Honor Among Enemies
7. In Enemy Hands
8. Echoes of Honor
9. Ashes of Victory
10. War of Honor
11. At All Costs
12. Mission of Honor
13. A Rising Tender
14. Shadow of Freedom

One thought on “Дейвид Уебър: За честта на кралицата

  1. Ха! И на мен „Гарнизон Василиск“ ми е на поличката точно след „Сделката на капитан Ворпатрил.“ Ще заръчам на дилъра, веднага да ми набави и тази. Вече се надъхах, благодаря за което.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s