Стивън Кинг: Стрелецът


автор: Траяна

Втори опит за прочит на „Тъмната кула“, този път подкрепен с реален достъп до всички издадени досега книги от поредицата, и до понатрупана доза читателски опит. Книгата ми се стори все така шантава, както по времето, когато бях на четиринайсет – за двеста страници се сблъсквах с всякакви същества, идеи, пейзажи, герои, легенди. Докато четях си задавах хиляди въпроси, само малка част от които намериха своя отговор в този роман.

„Човекът в черно бягаше през пустинята, а Стрелецът го следваше.“ Простичко изречение събрало цяла сцена (ако не и история) в себе си. Стъпките на Стрелеца неизменно следват тези на облеченият в черно магьосник. A читателят следи неотлъчно стъпките на стрелеца Роланд, който изглежда предватително обречен. Той не притежава магически способности, само своята бързина с наследените от баща си револвери, воля за мъст и безкомпромисно желание да стигне до мержелеещата се на хоризонта Кула. 

В краткото начало на голямата сага няма да откриете някакъв съществен сюжет, нито пък ще стигнете до развръзка. Ще се запознаете с гения на Стивън Кинг, но не в полумрака на ужаса. Не се подлъгвайте по смехотворното описание „Битка между Доброто и Злото“, което закачат към описанието на романа. Ако търсите такъв тип дуалистично фентъзи, Кинг не е вашият писател, или поне не с този си романа. Битките в „Стрелецът“ не могат да бъдат описани другояче освен „Роланд срещу света“ и „Роланд срещу Роланд“. Подозирам така ще бъде до края на поредицата.

В „Стрелецът“ намират отглас редица легенди от стария свят – най-видима е връзката с артурианския цикъл и „Песента за Роланд“, разбира се, но също така от различни сцени намигат келтски, гръцки и нордически мотиви. Кинг прегръща целия този букет от европейските митологии и изплита тържествен венец за съвремения герой. Ето затова тази книга е гениална, и си струва да бъде прочетена.

Не знам какво е замислил Кралят за своя омърсен с невинна кръв Роланд в идните романи, или каква част от човечността си ще трябва да пожертва последния, за да стигне Кулата. (Чудя се дали тя няма да се окаже вечно отдалечаващ се мираж?) Но смятам да разбера.

И разбира се няма как да не споделя изненадващо подходящата песен за случая:

Други за книгата: Копо, Додо

Поредица „Тъмната кула“:

1. Стрелецът
2. Трите карти – ревю
3. Пустош – ревю
4. Магьосникът – ревю
4.5 Вихър през ключалката – ревю
5. Вълците от Кала- ревю
6. Песента на Сузана – ревю
7. Тъмната кула – ревю

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s