Джордж Мартин и Гарднър Дозоа: Старият Марс


автор: Искрен

Това е сборник разкази, подбрани от Мартин и Дозоа, които се въртят около обща концепция.

Не, тук няма разкази на нито един от двамата.

Да, това е една много, ама много добра подборка.

И преди някой да е попитал. Не, няма нищо общо с „Игра на тронове”

Сборник с хубави разкази е нещо много приятно, нещо което се научих да ценя едва в последно време, и нещо наистина рядко за родния пазар. Някак българските издатели бягат от антологии, еле такива пък от фантастичния жанр. Дълго време това беше един пропуск, който се надявам вече да започне да се наваксва. И адмирации за издателство „Сиела“, за риска които са поели, дано повлекат крак и да видим още емблематични сборници преведени. 

Това са разкази за стария Марс, онзи който загубихме с прелитането на първата мисия Маринър около него. Марс, набразден от канали изградени от разумните му обитатели. Марс на процъфтяващи, загиващи или изгубени цивилизации, по чиито пустини все още личат стъпките на Джон Картър, а из каньоните се носят писъците на Деа Торис.  Марс, на който можеш да се разходиш без скафандър, и който има морета и джунгли. Може малко да поизгориш и да получиш височинна болест заради по рядката атмосфера, но не е нужно да обличаш животоподдържащ костюм.

Това не е планетата от трилогията на Ким Стенли Робинс, или от романа на Анди Уеър, а от романтичните представи на Едгар Райс Бъроуз, от кошмарната визия на Уелс, от комиксите за изгубени цивилизации на червената планета от началото на 20-ти век.

„Старият Марс” си е чиста проба приключенска фантастика, такава, която не иска, но и няма нужда да има нещо общо с действителната вселена. Истории за един несъстоял се свят, но не и изгубен в дебрите на въображението, който възкръсва във фантазията на авторите. Реверанс към старите писатели и позагубения дух на приключението в стил Жул Верн и Райдър Хагард.

Някои от творбите, могат да се наместят в определен жанр, други много трудно, а трети просто отказват да стоят в каквито и да е рамки. Много автори, различни стилове  и огромна палитра от шантави, интересни, запленяващи или странни идеи.

Заслепени от печалбата корпорации, учени с фантастични идеи които могат да подпалят междупланетна война, чужди биотехнологични решения, месния Инди…

И най-хубавото, до този Марс, може да долетите на борда на дървен кораб, издигнат във въздуха от огромни балони с горещ въздух, който лети из междупланетната атмосфера.

Няма намерение да ви давам никакви повече подсказки за сюжетите на разказите. Няма и смисъл. Всеки един от тях е бижу сам по себе се. Далеч съм от мисълта, че всички ще ви харесат: aз си имам фаворити и такива на опашката, но когато затворих последната страница, в мен се смесиха разочарованието от това,  че свършиха разказите и приятното чувство за небивало приключение, както когато прочетох „Принцесата на Марс”.

И един съвет от мен, не прескачайте въведението. Знам че много го пропускат, че обикновено е скучено, но точно в този случай не е така. Това е една прекрасно увертюра към антологията, едно откровение за юношеска страст и обзор на литературната еволюция на червената планета.

Хайде да поставя и черешката – сборникът има награда Локус за 2014 година.

Благодарим на издателство „Сиела“ за предоставената ни за ревю бройка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s