Ан Леки: Правдата на Торен


Автор: Искрен

„Хюго”, „Небюла”, „Артър Кларк” и „Локус” за 2014 година. Четири награди за една книга. И то за дебют! Страхотна заявка за нещо значимо в света на SF литературата. И като за капак, абсолютно оправдани претенции, че и отгоре. „Правдата на Торен“ е наистина ярък метеор в небето на световната фантастика.

Това е от ония странна категория книги, които много ми харесват, но когато се пробвам да кажа точно защо, се затруднявам. Уж няма нищо кой знае колко уникално, и като идеи, и като свят, а книгата вече трайно се е намърдала в личната ми класация за значими фантастични произведения. Явно ефекта е като с лозовите сарми – съвсем обикновена рецепта, но пък уникално ястие, в което не са важни съставките, а начина по който са комбинирани. Със сигурност и с „Правдата на Торен” иде реч за същия ефект.

Това може да е нашето бъдеще, а може и да не е. Може да е алтернативна вселена, но всичко това няма никакво значение, тъй като поне за сега книгата не загатва с нищо, че родната планета на човечеството има някакво значение за историята. И не че не се знае коя е, знае се: но е безинтересна, както се изразява главната героиня.

Брека е едновременно повече, отколкото изглежда и по-малко отколкото е била. Тя е ИИ, затворен в човешко тяло, по-точно в единственото ѝ останало човешко тяло. Преди 20 години тя е била „Правдата на Торен” междузвезден кораб и нейния интелект се е помещавал както в самия кораб, така и в много човешки тела, които тя е използвала, и които нарича второстепенни. Тела, които някога са били хора, но вече са само обвивки за нея. А какво е станало със съзнанията на хората, чиито тела тя е завзела? Имали ги някъде там?

Едно предателство от най-високото равнище, а именно – от върховната лорда Анаандер Мианаай, я оставя без кораб, и само с едно единствено тяло. И жаждата за мъст, нещо което един кораб не би трябвало да изпитва.

И не, думите не са със сбъркан род, така е и в книгата. В езика на Радч няма родове, половия диморфизъм при гражданите на империята е доста размит, и като за глазура самата Брека много трудно прави разлика между двата пола. Интересно е решението на Ан да покаже липсата на род при думите, не както е традиционно, като са всички в мъжки, а да са в женски род. Това в началото е малко объркващо, но доста бързо се свиква и аз започнах да дебна останалите герои какви местоимения ползват, за да определя кой е мъж и кой жена.

Радч е огромна империя, разпростряла се из дебрите на галактиката. Империя, която е агресивна, смазва с оръжие враговете си, и не се страхува от никого. Основна движеща сила на нейната икономика е анексирането на нови звездни системи. Но това не е само военно-икономически акт, а има и своите социални и културни страни. Радчаите смятат, че те са основен носител на цивилизацията и културата, и в този смисъл всеки, който не под тяхно управление, не може да се нарича гражданин и се смята за нецивилизован. Радч е едно много интересно място, както със социалната, военната и икономическата си, така и с религиозната си структура. Религията тук е неизменна и основна част от обществото. Идея, която не се среща толкова често във фантастиката, и която е обикновено е в основата на конфликт, но не и тук. Тази вселена би била немислима без многообразието от божества и вярата в определена доктрина. Тя е в основата на импулсите, които тласкат героите в една или в друга посока.

В образа на Радч има нещо от Византийската империя – поглъщането на религията на завладените култури, и вкарването на божествата им в почти безкрайния си политеистичен пантеон. Освен това има от Османската – влиятелните родове имат право да експлоатират първи ресурсите на новозавладените системи, подобно на спахийската конница. Има и доста оригинални идеи, поне за мен бяха такива, не претендирам, че познавам структура на всички империи, пръквали се на земята, някой историк може да ме обори.

Векове наред всичко е перфектно, до момента в който Радч не се натъква на чужда раса, толкова могъща, че е реална заплаха и Анаандер Мианаай, лордата на Радч, тази която обитава огромен брой тела е поставена пред криза без аналог до сега. Назрява вътрешен конфликт. Основите на които е изградена цивилизацията на империята са поставени под въпрос и единственият път е война. Война между отделни фракции на самата лорда.

Това е мрачна и пленяваща книга. Моралът и етиката, които властват във вселената на Леки са ни чужди, на моменти плашещи, но са такива, и тя успя да ме убеди в това, което е огромен плюс. Нищо не звучи нагласено или изкуствено, а се вписва в контекста на философията

Действието се разгръща бавно, на моменти дори мудно. Почти през цялото време вървят паралелно две истории, едната в миналото, а другата в настоящето, които също като совалките на стан плетат пълната картина на мотивите тласкащи Брек, Оун, Оуер, Сейварден и Анаандер. Ан Леки държи да покаже, какво движи героите ѝ, какво ги кара да направят това или онова. За нея не е достатъчно да каже защо, а и да обясни защо. И това пояснение е нужно, точно защото света е толкова различен от нашия, за да не стоят мотивите им като пришити, а наистина да ги почувства читателя, да успее да ги види през чуждия поглед. И според мен Леки се е справила перфектно с тази си цел.

Това е история колкото за пътя на отмъщението, толкова и за изграждането на личността. Нова версия на идеята за Пинокио, но поставена в толкова различна среда, че накрая не е ясно дали Брек е доволна от въпросите които започва да си задава или не. Но определено това не е цел към която тя се стремеше, а по-скоро страничен ефект.

Завръзката е готова, всеки прави своя ход, и само бъдещето ще покаже как ще се развият нещата. Реално цялата книга е една интерлюдия, едно въвеждане в тази нова вселена, но е логично да е така. „Правдата на Торен” е първа част от трилогия и е нормално, когато се пише по подобен начин първата част, да няма кой знае какъв  финал, а да подготвя почвата за продълженията.

Успях ли да ви объркам?  Не ми беше това целта, но може и това да е станало. Аз лично страшно много харесах книгата и с нетърпение очаквам продълженията.

 Поредица „Империя Радч“:

1. Правдата на Торен
2. Милостта на Калр – ревю
3. Ancillary Mercy – ETA октомври, 2015

Advertisements

One thought on “Ан Леки: Правдата на Торен

  1. Въведете коментара си тук…След подобно ревю, ще те държа лично отговорен за впечатленията си от книгата. 🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s