Извънземна мътилка: „Пясъчни врати“ от Роджър Зелазни


автор: Искрен

Четеше ми се нещо тънко, нещо старо и нещо от любим автор. И понеже имам навика да купувам повече книги, отколкото мога да прочета веднага, винаги има заглавия придобити отдавна, но не разгръщани. И, ето че от дълбокия резерв си изрових един от трите романа на Зелазни, които все още не съм разлиствал.

Странна, на моменти шантава, е не колкото „Създания от светлина и мрак”, но определено много забавна книга, с ексцентричните си герои, които се появяват. На места наивна, чисто технологично, но пък тази страна никога не е била силна на Роджър Зелазни. Все още си спомням с огорчение тестето от перфокарти в един от разкази от сборника „Мост от пепел”, но пък отдавна се научих да игнорирам тези „слабости” и да обръщам повече внимание на идеите. А Роджър определено бе творец, който имаше уникални идеи.

В „Пясъчни врати“ човечеството се е срещнало с извънземни раси, и за разнообразие, това не е довело до война, до златна ера или до поробването ни. Нищо не се е променило особено. Извънземните са ни предложили културен обмен и за „Мона Лиза” те са ни дали две техни емблематични културни произведения – Звездния камък и машината на Рьониус. Първото е може би най-древния културен артифакт в галактика, а за функцията на машината инопланетяните мълчат.

Касиди е вечния студент, който се е специализирал в това да учи без да завършва, защото иначе ще секнат парите от замразения чичо, който не стига че не е баш мъртъв, ами на това отгоре не отговаря на изискванията за дълбоко замразена пържола. Всички – извънземни ченгета, телепати магарета, платени убийци – искат от него нещо, което не е в него, и като за черешка на тортата получава странни съобщения в главата си, които, напук на здравия разум, решава да изпълни.

Накратко книгата може да се определи като „криминална фантастика, със забавни и смешни елементи, но без да излиза от добрия тон, и да навлиза в дебрите на откровените пародии.“ Липсващ артефакт с потенциално много лоши последствия за Земята, куп неясни ситуации, като само част от тях намират логичното си обяснение.

Пясъчни врати” притежава и една черта, която аз никак не харесвам – оставя много въпроси неизяснени, включително и какви са, аджеба, тия въпросни врати от заглавието, които на няколко пъти споменава и разказвача! Определено за мен не е от най-добрите книги на Зелазни, но със сигурност си струва да се прочете, още повече ако сте фен на автора.

И много моля: някой да ме осветли, какви са тия пясъчни врати, че не ми се стои на угасено.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s