Майкъл Крайтън: Левакът


автор: Искрен

„- И си отишъл там? – подкани го Тод.
–  Да.
– За да ходиш по готини мацки?
– Бях на двайсет и шест.
– Значи си ходил по мацки, въпреки че си бил стар?”

Тод трябва да вземе видео интервю от дядо си, шеф на радиологията в болница „Бостън Мемориал”. Това е училищният му проект, но вместо да го разпита за кариерата му, момчето решава да попита за една случка от младините на дядо му, за първия му професионален доклад, представен на конференция в Испания. Една история, обвита в мъглата на миналото, която за д-р Питър Рос изглежда като част от нечий друг живот. Все пак той решава да разкаже историята. Най-невероятното приключение, което малкия Тод някога е чувал. А дали е истина? Дали всичко се е случило точно така, както го разказва възрастният лекар? Кой може да каже? Дали е доказателство един паспорт с изтекъл срок на валидност и със зелен прах между страниците?

Питър Рос, тъкмо си е взел изпитите по радиология и решава, че най-добрия начин да си почине са два месеца на испанското крайбрежие. Плаж, жени и дискотеки – какво повече му трябва на един мъж, за да прекара страхотно отпуската? Само дето нищо не протича, така както го е планувал. Да, запознава се с готино момиче, но после започват неприятностите. Първо се появява един мъж, който го умолява да не прави „аутопсията”, после го посещават няколко мъже, като единия се представя за брат на покойник, на когото трябва да направи аутопсия. Първо му предлагат пари, а после го и заплашват. Никой не иска да му обясни за какво иде реч и защо трябва, или не трябва да свърши каквото и да е. Всъщност истината е, че всички участници в играта се нуждаят от него, не само заради медицинското му образование, а и заради наивността му. С една дума: всички се нуждаят от левак. Принуждават го да извърши аутопсията, и на мястото на сърцето да сложи тайнствен пакет. Само дето левака решава на пук на всички предупреждения, да се включи в играта. Няма да се справи много добре, но поне няма и да умре. А наградата са оплетени планове, кроени дълго време. Както и мимолетна връзка с изпепеляваща жена. Не е малко, нали?

„Левакът” е идеална книга за плажа, за басейна, или за пейката пред планинската хижа. Бързо действие, неочаквани обрати и праволинеен сюжет, така че няма да се загубите из него, ако вятър ви обърне страниците, докато изтичвате за поредната бира. Историята е добре измислена, има замесен стар испански род и реликва от времето на конкистадорите и завладяването на Южна Америка. Има и доста интересен способ за ликвидиране на неудобните противници, който не знам до колко е реално възможен, защото не намерих почти нищо по въпроса в нета, но като се има предвид че Крайтън не обичаше да се опира на измислици, най-вероятно е.

От трите излезли до момента книги, установявам, че стегнатия, сух и изчистен стил е бил запазена марка на Джо Ленг и че „Пясък през пръстите” е по-скоро изключение, а не стандарт за романите писани под псевдонима. И както съм споменавал преди – това не е лошо, просто аз не си падам по този начин на писане. Но пък установих, че ми е перфектен, като хем искам да чета, хем трябва да хвърлям по едно око на щерката, да не би да предизвика студен ядрен синтез с подръчни средства.

Така, че хващайте книгата и бегом на почивка.

П.П. Благодарим на издателство Бард за предоставената ни  за ревю бройка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s