Джеймс С. А. Кори: Вратата на Абадон


Автор : Искрен

Предполагам, че няма човек, който да не е гледал „Боговете сигурно са полудели”. Конкретно първата серия, в която пилот изхвърли бутилка от „Кока-Кола”, която бушмените намериха. Те не знаеха за какво служи това „нещо”, пратено от боговете, но откриха, че им върши много работа в ежедневните им задължения – за правене на ремъци, щавене на змийска кожа, става за музикален инструмент, твърдо е – става и за мачкане на растения – и ред други неща. Докато един ден се оказа, че всички искат бутилката, и тя стана семето на раздора. Откриха, че може и да наранява. Но никой от племето така и не успя да разбере за какво точно е предназначен този дар. И няма как да разбере – просто защото това е нещо отвъд пределите на културното и занаятчийското им разбиране за света. Те придадоха на бутилката други функции: различни от тези, за които е създадена.

По отношение на протомолекулата, човечеството се намира в същото положение. Но докато бушмените са едно от най-миролюбивите племена, то хората от вселената на „Експанзия” са много агресивни. Фебският вирус променя всичко живо, до което се докосне, разчленява човешките тела и ги преправя по някакъв си свой древен план – и затова всички решават, че той е оръжие, пратено преди милиарди години, за да заличи зараждащия се на Земята живот. „Протоген” виждат огромен потенциал за военни разработки, който може да се разгърне само в достатъчно голяма популация, и поради това заразяват „Ерос”. Всичко излиза извън контрол, а резултатът вече е известен. 

„Мао-Квинковски” решават да играят на по-дребно, мъчейки се да създадат супервойници и да ги контролират – но и те, както и всички останали, разбират че всяко нещо, което се пръква след опити с протомолекулата, не подлежи на управление.

Ами ако всъщност не е оръжие, а нещо, което ние, също както бушмените, не можем да си представим за какво служи? Поставени сме в позицията на мравки, които смятат плуга за оръжие за масово унищожение, макар да е просто инструмент за обработка на почвата – а това че заличава цели мравуняци, е просто страничен ефект. Хората си играят с нещо, което е много отвъд хоризонта на техните разбирания, но въпреки това имат дързостта да смятат, че могат да контролират процеса.

„Експанзията” е поредица не толкова за протомолекулата: за това, какво върши, кой я е създал; а по-скоро за това, какво става с човечеството при този първи контакт с чужд разум, или по-точно – с артефактите, останали от древните им създатели; как реагира, как се променя. Дали кризата ще изтласка на преден план най-добрите, или най-лошите ни качества? Ще заложим ли на разума и разбирането, ще се смирим ли пред сила, буквално божествена за нас, или ще се опрем на старата максима, която ни е вършила добра работа хилядолетия наред – ако не разбираш нещо, ако то ти пречи или ако просто не можеш да го контролираш – по-добре го разруши?

Венера буквално е оглозгана. Протомолекулата си е свършила работата, и странното същество, излетяло от повърхността на планетата, се е трансформирало в огромен пръстен отвъд орбитата на Уран (изкуших се да започна ревюто с гръмката фраза „И Старгейт бе инсталиран”, но това нямаше да е коректно нито към филмите и книгите от едноименната вселена, нито към тази трилогия).

Кораби на Земята и Марс го наблюдават и събират данни, но никой не смее да го доближи. И както става понякога, малките камъчета преобръщат колата. Едно хлапе, решило да премине през тийнейджърски ритуал за възмъжаване, а и за да впечатли едно момиче (че как без девойка), си сглобява само кораб и решава, че може да се промуши през пръстена и после да бъде спасено от патрулиращите кораби. А присъдата от няколко години в затвор, която следва да получи заради дързостта си, би трябвало да си заслужава заради привилегиите, с които ще се сдобие. Но нищо не минава по план. Корабчето прелита през пръстена, но не се появява от другата страна. Извънземното творение наистина се оказва портал, но към адски странен космос – с различно фоново лъчение, както и ограничение на скоростта, за обект над квантово равнище, далеч под светлинната бариера.

Земята и Марс изпращат своите флотилии от научно-изследователски и военни кораби, а СВП преоборудва прихванатия и върнат „Науву”, който вече се казва „Бегемот” правейки го хибрид между двете. По политически причини Фред е принуден да отстрани от командването на „Бегемот” много опитен капитан, да го направи трети в командната йерархия, и да постави начело лабилна личност, която ще докара до почти печален край не само мисията, но и цялата слънчева система. А на станалия трети в йерархията, Бика, е съдено да бъде един от най-емблематичните герои на поредицата.

На Холдън му е дошло до гуша от протомолекулата, плаши го това, което тя върши, а   посещенията на Милър определено не помагат да си изясни ситуацията. Явно някой има други планове за него и екипажа на „Росинант”. След като една сделка се проваля Джим разбира, че Марс е завела дело и си иска кораба. Всичко изглежда в черни краски – и тогава, сякаш пратена от съдбата, се появяват една журналистка и нейният екип, които могат да освободят кораба, но на цената на интервю с капитана и екипажа по време на полета към Пръстена.

Едно момиче е готово да избие хиляди, само и само за да свали ореола на герой на капитан Холдън, а после – и да го убие. Под ново име – Мелба Кох – и стара самоличност – една от дъщерите на Мао – тя обвинява Джим за краха на бащината си компания и семейството си, и е готова да пожертва себе си и малкото си останали непроследени средства, за го ликвидира. Мелба задвижва сложен план, който да изкара Холдън терорист, но както винаги, нищо не протича така, както се  предполага. „Росинант” е принуден да бяга, и единственият изход е през Пръстена. Така, не по своя воля, а по желание на Милър, Холдън, оказва се, ще стане първият човек, който ще разбере нещо за протомолекулата и ще се превърне в единствената надежда на Слънчевата система.

Докато подготвя експедицията, ООН решава, че на борда на един от корабите трябва да има представители на всички по-големи религии, разпространени в момента. Експедицията се нуждае и от „духовни” водачи – сякаш религията може да помогне с нещо за разбиране на случващото се или на природата на артефактите. Всъщност, религиозният плам; убеждението, че „знаеш Единствената Истина”; болните реваншистки амбиции; късогледството спрямо собствените грешки и отказът да признаеш правотата на подчинените си за сметка на своята ще разпалят грозна гражданска война на „Бегемот”, чийто залог са не само хилядите намерили подслон на борда след инцидента със забавянето на скоростта, но и съдбата на цялата ни раса.

Пастор Ана никога не е искала да остави на Земята приятелката си и дъщеря им, но решава, че мисията до пръстена е прекалено важна, за да остави личните си страсти да надделеят. През цялото време липсващото семейство прогаря дупка в душата й, но и й осигурява опора. Тъй като религиозните й убеждения са по-скоро деистични, това й дава предимство пред останалите, позволявайки й истинско, а не само на думи, смирение, което да отрезви обкръжаващите. На крехките й рамене е легнала тежката задача да убеди всички капитани, че Ашфорд и духовникът до него грешат, и то жестоко, и да ги помоли да направят нещо, което ще спаси всички – но за това си твърдение има само думата на Джим и уверението на един призрак.

Това е разказ за противопоставянето на фанатизма срещу разума, гордостта срещу смирението, вярата срещу разбирането, страха срещу силата да не се страхуваш – и за силата да простиш, тъй като се оказва, че това е нещо много трудно.

Всички говорят за прошка – но, както се оказва, точно тези, които най-често споменават думата, най-рядко са подготвени да я превърнат в действие. Защото всеки трябва да почувства прошката и да пожелае да я даде – не под натиска на някоя религиозна деноминация, заради някакъв писан закон или от страх от божие наказание, а по собствено усмотрение, просто защото така го е почувствал. Точно затова Алекс, Наоми и Еймъс, а накрая дори и Холдън, могат да простят. И пак поради тази причина един обезумял капитан и неговия „духовен” ментор, който вижда в лицето на протомолекулата Сатаната, не могат.

Третата книга на „Експанзията” касае сблъска на религията и „духовенството” с нещо отвъд пределите на техните разбирания. Нещо, за което не само, че не се говори в светите книги, но няма и как да бъде пречупено през техния поглед, освен при крайно изнасилване на моралните категории, връзване на истината на възел и отричане на действителността и фактите. Все неща, в които религията е специалист.

„Вратата на Абадон” е най-драматичната и най-тежката книга от трилогията – тук бойните действия са лични, лице в лице. Натиснатия спусък не взривява кораб на хиляди километри, а убива човека пред теб. Да, в първия случай загиват стотици, но не се виждат, а във втория виждаш смъртта в чуждите очи.

На моменти гърлото ти се стяга – особено когато раненият Бика тръгва по своята еднопосочна „пътека на героя”, не защото иска да се увенчае с ореола на Хектор, а защото това е работа, която единствен той може да свърши.

Обичах едни от героите и мразих други, стисках палци на едни да оцелеят и се надявах други да загубят. Отдавна не ми се беше случвало някой автор да успее да ме потопи в света си до степен да симпатизирам толкова силно на героите. Но, както съм споменавал и преди, героите са една от най-силните черти на поредицата. Лично за мен най-силната сцена в книгата е последната поява на „Роси” – в нея сякаш е събирано цялото морално послание на „Експанзия”. Вратата се отвори, но оттам не излезе Абадон: излязоха само нашите страхове, а те са детински наивни в сравнение с това, което може да ни предложи Вселената. Време е да пораснем. Време е детството да свърши.

Това е страхотен край на една много добре замислена и изпълнена трилогия. Всички сюжетни линии намериха завършека си, всички въпроси – отговорите си. Онези елементи от първите две книги, които изглеждаха странно, намериха обяснението си в лицето на истинската функция на протомолекулата.

Сега очаквам Бард (на които благодарим за предоставената за ревю бройка) да издадат в едно томче трите новели, които са странични разклонения на трилогията; и естествено „Cibola burn” – която е начало на едно ново приключение.

Поредица „Експанзия“: 

0.5 The butcher of Anderson station
1. Левиатан се пробужда – ревю
2. Войната на Калибан – ревю
2.5. Gods of risk
3. Врата на Абадон
3.5 The Churn
4. Cibola Burn
5. Nemesis Games – ETA 2015

Advertisements

One thought on “Джеймс С. А. Кори: Вратата на Абадон

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s