Колективизъм и перестройка: „Хайка за вълци“ от Ивайло Петров


Автор: Траяна

Книга-опит за историческа снимка на обществото от времето, когато комунистите са завземали властта и са налагали идеалите си за общото имущество и кооперативния труд на всички останали. Къде с просветителска, къде с насилствена дейност. Дали Ивайло Петров е успял да постигне достоверност не мога да знам: познанията ми за тия години се крепят, от една страна, на смутено сбити теми по история за периода, фокусираща се върху Втората световна и въртележката от правителства, и от друга – на разказите на баба ми как баща ѝ е предпочел милосърдно да застреля конете си, отколкото да ги даде за полева работа в ТКЗС.

„Хайка за вълци“ се състои от преплитащите се индивидуални разкази в ретроспекция на неколцина съселяни, каито излизат на хайка в една зимна виелица. Всеки от разказите опитва да представи истината на своя главен герой (злодей в предходния разказ) като единствено правилна и вярна, и донякъде успява. За съжаление обаче, на чисто стилистично ниво ми се губеше индивидуалното и специфичното за всеки от героите. Небразованият селянин от първия разказ имаше почти същия изказ като университетския възпитаник от предпоследния. Във всяка глава се намесваше и страничен разказвач – уж свидетел на описаните събития, но как точно въпросния свидетел успяваше да разкаже в най-големи подробности най-интимните мисли и емоции на героите не ми стана ясно. Та, в литературно отношение романът „Хайка за вълци“ не ме впечатли, дори мисля, че има какво да му се побутне, за да се повиши качеството.

Книгата не е скучна, има някои интересни философски размишления, но голямата ѝ популярност според мен се дължи на откровената критика на комунизма във времена, когато вече е било безопасно да се пишат и издават книги с подобна политическа критика. Не бих прочела книгата повторно. Според мен темата за репресивния комунизъм (както и за гангстерската гадост от 90-те) е вече изчерпана в българската литература и кино. Откровено се чувствам вече преситена от предъвкването на едно и също.

Нови и по-общочовешки теми трябват, другари творци. (Последното да не се счита за коментар върху романа на Ивайло Петров, а по-скоро за безплатен съвет към всички начинаещи писатели.)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s