Джеймс С. А. Кори: Левиатан се пробужда


Автор: Искрен

Едно страхотно начало на спейсопера!

„Левиатан се пробужда” първоначално е замислена като трилогия от авторите си, но вече се е разраснала до седем произведения, от които вече три излязоха на български. (вижте списъка в края на ревюто)

Действието на поредицата е позиционирано в не толкова далечното бъдеще. Хората са колонизирали Марс, стъпили са на спътниците на газовите гиганти, овладели ли са астероидния пояс, но не са открили някаква технология, която да им позволява да прескочат светлинната бариера. В интерес на истината, не са чак толкова много спейс-оперите, занимаващи се с точно този период от бъдещата човешка история. Точно ерата, в която сме нагазили в плитчината на Вселената, каквато се явява е нашата слънчева система, но все още не сме се хвърлили в бездната на междузвездното пространство. Светът на Кори като постойка ни е познат от други романи, но пък е логичен, и затова в никакъв случай не е клише или заимстване. Базира се на антагонизма между две напреднали във военно и индустриално отношение страни, които няма как да нарека дъжави. Земята се управява от ООН, а Марс  функционира като планета-държава. (Явно трябва фантастите да помислят за някакъв термин, който да обозначава цели планети като административни единици.) Има и трета сила Съюз на Външните Планети (СВП), обединяващ колонни, базирани по спътници и астероиди, който постепенно с развитието на историята набира политическа и военна мощ, и се оформя като трети играч в конфликта, макар в началото да стартира от много лоша позиция.

Приключението започва, както повечето неща в живота, със случайните хора, на неправилното място в грешното време.

„Кентърбъри” е преустроен колониален кораб, чиито най-добри дни са в миналото, и сега изпълнява ролята на леден влекач. Джим Холдън служи като старши офицер на него в неведение за изненадата, която му е подготвила Вселената. Когато засичат сигнал за бедствие от „Скопули”, капитанът изпраща Холдън със совалка и малък екипаж да окаже помощ. Спасителния отряд намира кораба изоставен, с дупка на корпуса, която е от взрив от вътре, с изключен двигател, непокътната оборудване (явно не е пиратски набег) и само едно работещо устройство, което е очевидно чуждо. То се оказва предавател, който освен сигнала за бедствие, изпраща и втори сигнал, когато те се качват на борда. Разбира се, е капан.

Сякаш от нищото изникват шест кораба с уникална стелт технология, която ги прави невидими за радара и лидара, и без никакви предупреждения или искания взривяват „Кентърбъри” и изчезват в космическия мрак.

Няма предупредителни изстрели, няма искания, просто един кораб трябва да бъде унищожен, но да има оцелели, за да се завърти машината на сложната схема изградена от някого с неясни цели.

От совалката „Рицар” Холдън в своята наивна вяра, бяс и отчаяние, излъчва запис  от екзекуцията на ледения  влекач и информацията, че батерията на предавателя е марсианско производство. Съобщението му предизвиква първия в човешката история междупланетен конфликт. Земята и Марс, които до момента са съюзници, започват взаимно да се обвиняват за инцидента с „Кентърбъри”, и да показват мускули.

От тук насетне на Холдън е отсъдена нелеката задача, да оцелее с част от екипажа си в битка на истински бойни кораби, в следствие на което конфликта Марс-Земя ескалира до война. Успява да се сдобие с нов боен кораб и освен, че трябва да се превърне от първи офицер в капитан, трябва да намери и нови съюзници, които не искат главата му на тепсия. И между другото, трябва да разнищи мистерията около „Скоупли”.

Междувременно Кори вкарва и втора сюжентна линия – тази на ченгето, работо- и алкохоликът Милър. Задачата му е да издири дъщерята на собственик на голяма междупланетна корпорация, която е загърбила лукса и охолството за сметка на кауза, присъединявайки се към СВП. В хода на разследването, той успява да загуби работата си, но да разбере, че се задава нещо голямо, което не е следствие от глупавите действия на Холдън, а е подготвяно с месеци, и с години. Следите го отвеждат до Джим и „Росинант” и той напуска Церера, буквално с еднопосочен билет за Ерос, защото средствата няма да му стигнат да се върне, и без да знае с какво се захваща нито какво ще прави в бъдеще.

Двете истории са паралелни в началото, но постепенно се приближават, а да се слеят в една обща сюжетна линия, когато Милър и Холдън се срещат в малък хотел на Ерос, за да участват, без да го желаят, в отприщването на Ада. Буквално.

Холдън и Милър са като огледални образи един на друг. Капитанът е по тинейджърски невинно-циничен в любовта и безрезервно вярва, че ако дадеш на хората всички факти то те непременно ще стигнат до единствените правилни изводи. От своя страна детективът се оказва една романтична душа, която вярва в силата на любовта, и успява да се увлече безумно по Джули Мао, дори без да я е виждал. Но това не му пречи да смята, че повечето хора са глупаци, и че верните решения понякога трябва да се налагат със сила, та дори и против волята на субекта. Тези им различия водят до разрив в крехкият им съюз, от което губи само Холдън. Джим е и най-дразнещият образ, точно защото е натоварен със идеализиран морално-етичен кодекс, който е безумно неадекватен в този свят на политически, военни и корпоративни интриги, в който грешките не водя просто до изритване от вратата, а до изхвърляне в открития космос и в който залозите не са няколко човешки живота, а съдбата на милиони, на цяла луна и на човечеството като вид.

Един от най-силните персонажи в „Левиатан се пробужда” е човекът, който подава ръка на Холдън, дава му убежище и успява да издигне СВП от нивото на спрягана за терористична организация от Земята и Марс до голям играч на сцената на слънчевата система. Това е Фред Джонсън с прякор Касапина от станция Aндерсън, землянин минал на страната на поясните. Той съумява да изиграе добре картите си покрай военния конфликт, разкриването на тайната на извънземния артефакт и плановете на „Протоген”. Безспорно един от най-запомнящите се герои и не случайно има новела, която още не е излизала на български, посветена на това как израства от военен до шеф на фабричнио-инжинерния комплекс „Тихо”.

„Левиатан се пробужда” е първи том от поредица. Замислен е, и е изпълнен като такъв. Романът е завършен, част от сюжетните линии се разплитат, но основните остават заплетени, защото завръзката тепърва предстои.  Личи, че е писан с мисълта да е част от нещо по-голямо, а не на принципа – дай тук да метнем една космическа пата-кюта, да завършим, ама не точно историята, па ако се продаде, ще измислим и втора част. Има много въпроси, които няма как да намерят отговор в рамките на това първо действие, а единствено развитието на историята, разплитането на заговора довел до унищожението на цяла луна и изместването на гледната точна на историята от камбанарията на Холдън, може да им даде отговори.

Джеймс С. А. Кори е псевдоним на Даниел Ейбрахам и Тай Франк. Те споделят, че за поредицата са се вдъхновявали от „Пришълец” на Ридли Скот. От начина, по който режисьорът е изграждил реален и пълнокръвен свят, без да се впуска в технологични обяснение за това кое как работи. Но по мое мнение, са се повлияли доста и от идеята за ксеноморфа, и от визията на изоставения кораб. Сцените с разпространението на протомолекулата на Ерос, и нейното влияние върху хората и околната среда по описание много приличат на биологичната вътрешност на авариралия кораб, а заразата е толкова добре описана, че вдъхва същото чувство за абсолютна безчовечност и безмилостност, като Пришълеца. Не мога да се отърва и от усещането, че Протоген и Уейланд-Ютани са близнаци. И двете вярват, че могат да контролират извънземния организъм, въпреки че всичко сочи обратното. И двете не се интересуват от жертвите, не се колебаят да използват хората като стръв, ако това ще им донесе необходимите печалби, предимства и съюзи.

В това всъщност няма нищо лошо и в никакъв случай не е плагиатство. Просто писателите са се учили от един от великите в жанра. Все пак по-добре да се поучиш от големите, отколкото всеки път да откриваш топлата вода.

Определено страхотно начало на поредица, написана майсторски, с размах и въображение, с ярки и запомнящи се герои, с вътрешна логика на действието.

 Поредица „Експанзия“: 

0.5 The butcher of Anderson station
1. Левиатан се пробужда
2. Войната на Калибан – ревю
2.5. Gods of risk
3. Врата на Абадон – ревю
3.5 The Churn
4. Cibola Burn
5. Nemesis Games – ETA 2015

4 thoughts on “Джеймс С. А. Кори: Левиатан се пробужда

  1. Ама наистина ли две планети тръгват на война, защото нещо си било произведено на едната? Книгата звучи добре, но ако с години граден план е основан на подобна надежда, може и да се поколебая дали да се заемам.

    Like

  2. Конфликта е следствие от необмислената постъпка на Холдън, не е цел на дългосрочния план и макар това да променя политическата и военната обстановка, не променя много замисъла на Протоген. Типичен пример как сложните заговори се трансформират доста от малки камъчета.
    А в интерес на истината, държави са воювали и по-поради дребни причини. Понякога просто е нужен повод, без значение колко е нелеп.

    Like

  3. Ако не е част от големия план, може и да се пробвам.🙂
    А да правим разлика между причина и повод. В единия случай си говорим за пари, ресурси и търговски маршрути например, а във втория – за Хубавата Елена, херцог Франц Фердинант или пък доклад за несъществуващи ОМУ.

    Like

  4. На мен най -вече две неща не ми се изясниха:
    1. Как и кой почисти „Скопули“ преди да го намерят Холдън и другите при положение, че в самия пролог се вижда, че корабът е завзет и заразен от протомолекулата- сцената с ядрения реактор?
    2. Когато избухва епидемията на станцията и за първи път се появяват хора засегнати от протомолекулата не ми стана ясно защо авторите ги наричат „зомбита“- никъде не е споменато, че се държат като такива, нито че са враждебно настроени?
    Като цяло книгата беше ок, но можеше и повече като че ли.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s