Mervyn Peakе: Titus Groan


автор: Траяна

Този фентъзи роман, първи в трилогията за графството Горменгаст, необяснимо за мен е обичан и популярен – заема 40-то място в списъка за най-добро фентъзи на сп. Локус. Действието на Titus Groan е болезнено мудно, прибутвано от второстепенни герои, които говорят с повторенията от латиноамерикански сериал, за да се създаде илюзия за поетичен ритъм. Сюжетът е изцяло капсулиран в каменния замък на властващото семейство Гроун, а липсата на реално развитие тотално уби каквото и потенциално очарование да притежават прекрасните, но ужасно самоцелни, описания на Мервин Пийк.

Titus Groan не е обичайното ви фентъзи, населено с митични същества или магия. Би било изцяло прозаичен роман, ако не беше бележката, че кралското семейство е доста по-дълголетно от простолюдието, живеещо извън замъка. Раждането на бъдещия седемдест и седми граф на Гоременгаст – Тайтъс – неволно дава тласък на амбицията на кухненското момче Стиърпайк. Последният ще се възпротиви на кастовата система на графството, и яхвайки ласкателството и острия си ум, ще се изкачи по социалната стълбица с внушителна бързина.

Titus Groan е роман-загадка. Не мога да преценя какво точно се е опитал да напише Пийк. От една страна, романът в откровено  базиран на християнската митология (с по-големички заемки от „Битие“). Будният и арогантен анти-герой обаче, е мотивиран от съвсем разбираемото нежелание да се примири с ниското си обществено положение. Както и в Милтъновия „Изгубеният Рай“, така и тук не мога да заклеймя бунтовническата кауза срещу установения ред. Още повече, че традициите, който властват над Горменгаст, са описани като абсолютно нелогични и безцелни церемонии, които не правят друго освен да запълват времето на  владетеля на кралството, а от там това на всички останали.

В същото време, безспорно се процежда социална критика: към глухия церемониал-майстор, който чете от книгата-закон (църквата), към незаинтересуваните от живота на поданниците си владетели, които обитават собствените си шизофренични и меланхолични глави (аристокрацията), към вкопченото в работата си простолюдие, към  посветения на науката доктор, който пренебрегва етиката в името на знанието (интелигенцията).

Собствената позиция на Мервин Пийк към конфликта „установен ред – бунт“ остава неясна до края на книгата. Лошото е, че вкопчвайки се в християнската си алюзия, той сякаш губи контрол върху развитието на конфликта. Няма да намерите развръзка в този роман, разбира се. Ако все пак се решите след това едностранчиво ревю, трябва да сте подготвени за четенето и на следващия роман в трилогията Gormenghast. Или просто да изгледате сериала с Джонатан Рийз Майер, родения да играе арогантни роли актьор. (Никога не си пускай буйни мустаци, Джонатан. Горната ти устна принадлежи на порока и злодейските роли.)

Трилогия „Горменгаст“:

1. Titus Groan
2. Gormenghast
3. Titus Alone

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s