Майкъл Крайтън: Дрога


Автор: Искрен

„Дрога“ по стил е еднаква с „Пиратски ширини“ – изчистено и стегнато повествование, със схематични образи, които имат известна доза индивидуалност, но сякаш чакат актьор, който да ги изиграе и да ги направи истински герои. Знам, че това е вид стил на писане, когато романа е сух и повече прилича на сценарий за филм, отколкото на литературна творба, но аз не съм особен фен на този похват. Но това не означава, че „Дрога“ е слаба или безинтересна книга. Не, просто аз обичам да има повече плътност на образите, влизане в главите им, и в обосновка на действията им. Но това са си мои предпочитания.

Доктор Джон Кларк е доволен от работата си в мемориалната болница на Лос Анджелис, докато не се сблъсква със загадка, която ще промени завинаги животът му. В болницата постъпва рокер претърпял катастрофа и изпаднал в кома, но който е без травми, а всичките му изследвания са в норма,  с изключение на това, че урината му е синя.

(Тук отварям една скоба, за да уточня, че ако очаквате роман в който иде реч за нов стимулант и еликсир, който прави човек неуязвим, ще ви разочаровам. Рокерът е без наранявания, по съвсем други причини, макар че е използвал нов препарат. )

И всичко би могло да приключи, като един любопитен и странен случай, завършващ със сутрешната визитация д-р Джаксън, на която рокерът се събужда и бива изписан, ако няколко дни по-късно не се бе появил втори пациент със същите симптоми – кома и синя урина, но този път той не е безизвестен мъж, а изгряваща холивудска звезда.

Този път Кларк решава да разнищи случая и започва свое разследване, което го запраща в света на наркотиците, Холивуд и в игрите на големите корпорации. Свят на лъжи и интриги, където човешки съдби се коват, изграждат и продават. Ще се сблъска с ново вещество, което може да контролира човек и едва ли не да го запрати в „Матрицата”, ще посети най-уникалния курорт изграждан някога, само за да разбере, че понякога глазурата е прикритие за развалените плодове, с които е направена тортата. Ще проведе разследването мислейки си, че контролира всичко, за да разбере, че е бил в жестока заблуда, и да усети какво е да си едно колелце в машината на големите компании.

Крайтън не пропуска да се заиграе с един злободневен за времето когато е написан романа проблем, който всъщност и до ден днешен е актуален за САЩ, а в последно време май май и у нас. Става въпрос за вярата в „хапчето поправя всичко” – хапче ако сте депресирани, хапче ако сте притеснен, хапче за секс, хапче за по-добро усещане. Хапче за всичко. Практика, която е колкото невярна, толкова и вредна, и която е плод колкото на консуматорското общество, толкова и на собствената несигурност на употребяващия ги, на желанието му за бързи и лесни резултати за всичко – от отслабване до удоволствие. И като за капак е широко рекламирана от гурута на псевдонауката.

Хареса ми и заигравката с „модерното” изкуство и неговата принципна безмисленост, но способност да провокира, че има идея в купувача само с цената си  – „щом е скъпо значи е велико”. Това е само един епизод от книгата, но доста силен и много карикатурен.

„Дрога” определено не се нарежда сред най-силните романи на Крайтън, по скоро е посредствен за него, дори и за ранните му години, което не му пречи да е по-добър и по-смислен от камарите техно и медицински трилъри, нароили се в последните няколко десетилетия. Личи си, че тук Крайтън все още е търсил своята индивидуалност, стил на изграждане на фабулата и похвати за възбуждане на интерес у читателя (въпреки, че е шести роман под този му псевдоним).

През цялото време акцента се колебае между новото психотропно вещество и задкулисните манипулации на големите компании, но до края авторът така и не решава кое е основното за развитието на сюжета, и кое спомагателно, в резултата на което „Дрога” изглежда леко хаотична и на моменти нагласена книга. Един друг проблем е нахвърлянето на идеи, много от които остават просто като жалони, около които се процежда действието, и не получават развитието. Това ако беше един съвременен „майстор” на медицинския трилър, с тези идеи щеше да напише поне 5 или 6 романа с тях. Но пък те сами по себе си са добър материал за интелектуално упражнение на читателя.

И отново големият плюс на романа е стремежа да е възможно най-реалистичен, както и непредвидимия край. „Дрога” е по-слаб от „Пясък през пръстите”, но въпреки всичките си недостатъци, е приятен трилър за почивните дни и задължителен за феновете на Крайтън.

И не на последно място, Крайтън задава доста въпроси, свързани със злоупотребата с лекарства, които не само, че не са станали по-малко актуални от първото издание на романа, а звучат и още по-адекватно в днешното ни забързано ежедневие.

Благодарим на издателство „Бард“ за предоставената ни за ревю бройка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s