Книжно матине: гостува Станислава


В блога на днешната ни гостенка можете да откриете личните ѝ впечатления за прочетеното (и изгледаното) поднесени по откровен и непретенциозен начин. Този читателски дневник е нещо като блога на Копо, но в женски вариант. Харесаха ми голяма част от мненията ѝ и се надявам да продължи да бъде все така редовно списваща.

Име: Станислава

Блог: Левитация

Снимка:

Книги на снимката (от ляво надясно):

  1. „За кого бие камбаната“ от Ърнест Хемингуей
  2. „Човекът, който обичаше кучетата“ от Леонардо Падура
  3. „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ ор Джуно Диас
  4. „Хроника на птицата с пружина“ от Харуки Мураками
  5. „Норвежка гора“ от Харуки Мураками
  6. „Непорочните самоубийства“ от Джефри Юдженидис
  7. „Има крокодили в морето“ от Фабио Джеда
  8. „Спасителят в ръжта“ от Дж. Д. Селинджър
  9. „За любовта и други демони“ от Габриел Гарсия Маркес
  10. „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт

Отговорите на Станислава:

1) Какво е общото между книгите на снимката?

Чела съм ги в последните 3-4 години и са се оказали сред любимите. И всяка от тях свързвам със значителни и незначителни житейски събитийности. (Мураками го има два пъти, защото е важна част от периода, а това са ми любимите му книги.)

2) Има ли сред тях такива, които си заела от приятел?

Не. Никак не обичам да заемам, защото натискът от отговорността да се грижиш за чужда книга и в същото време да успееш да и‘ се отдадеш напълно е нечовешки и невъзможен за преодоляване.

3) Коя си давала за прочит на приятелите си?

Никоя от тези. Не мисля, че някой ми ги е искал.

4) Коя никога не би заела на приятел?

Маркес! Той си принадлежи с „Дванайсет странстващи разказа“, а те принадлежат на мен, и по-скоро бих ги удушила от любов, от колкото да ги пусна да си идат.  (well, that escalated quickly)

5) Подарявала ли си някоя от тези книги?

Подарявала съм „За любовта и други демони“ на Маркес, защото знаех, че отива у дома!

6) Получила ли си някоя от тях като подарък?

„Спасителят…“ ми е подарък за „добро представяне в училищни и извънкласни мероприятия“ от преди 10 години (от тогава съм я препрочела 2-3 пъти). Брои ли се?! И Падура ми е подарък. Обожавам смесените чувства, които ми носи подаряването на книги – винаги съм развълнувана, но и уплашена, и малко ограбена от възможността да обиколя книжарниците.🙂 Най-прекрасната комбинация от чувства!! Нод нод!

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s