За любовта и старостта: „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес


автор: Траяна

Впечатленията ми от този велик, но плашещ роман на Гарсия Маркес се разминават с повечето мнения, че е книга за най-силното чувство, което човекът е способен да изпита. Прословутата любовна история, която колумбийският нобелист описва, продължава повече от половин век. Но не бих я нарекла романтична. По-скоро ми се стори страшна.

„Любов по време на холера“ е ужасяваща, защото Флорентино Ариса, отхвърленият любовник, в продължение на десетилетия води живот, подчинен на младежкия си порив. С безумен инат Флорентино се обрича на емоционална дистация, на фалшив и потаен живот, на очакване на взаимност от жена, която реално не познава. Дори не е в близкия ѝ социален кръг, за да може да се твърди, че обича истинската Фермина Даса. Личността на възлюбената му е съвсем различна от представите, които Флорентино си е изградил от юношеските ѝ писма. За мен този тип замръзнало в илюзии обожание е насилено и фалшиво чувство. И защото е фалшиво, е грозно. Също като гипсов лебед, който има формата, но не и грацията на живата птица.

„Любов по време на холера“ е ужасяваща, защото другият, законният мъж, на Фермина Даса не я обича достатъчно, за да превъзмогне собствени си слабости, и да бъде съпруга, от когото тя има нужда. Компромисите, които прави, не са равностойни на онези, които прави тя в същата връзка. Неговите нужди стоят винаги над тези на съпругата му. Да не споменаваме другата грешка.

Фермина обаче изкупи вината и на двамата. Мисля, че само тя черпи с пълни шепи от живота, без да се ръководи от илюзии, предразсъдъци или страх. Много, много красив женски образ.

Но преди всичко, „Любов по време на холера“ е ужасяваща, защото е книга за старостта и смъртта. Габриел Гарсия Маркес е бил на петдесет и осем, когато книгата се появява за пръв път – възраст, която днес наричат „трета“, и която в миналия век е била просто „старост“. Когато е писал романа, вече е познавал интимно несгодите на разпадащото се тяло, изпитал е промените в светоусещането и в характера, които старостта налага. Докато четях описанията на всичките схващания, болки и примирението с тях, изпитвах герантофобията, която подтиква към самоубийсто един от героите.

Не мисля, че уж щастливият финал успява да сложи победен венец на любовта. Корабът накрая плава под флага на обречените, в почти пресъхнала река, а бреговете са пусти и без живот. Смъртта, за разлика от любовта, е неизбежна.

Други мнения за книгата: Ирина и Христо.

3 коментара за “За любовта и старостта: „Любов по време на холера“ от Габриел Гарсия Маркес

  1. И аз съм съгласен с теб, но за всеки случай се подготви психически за коментари от силно несъгласни и също толкова неуравновесени фенове и фенки.:)

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s