Майкъл Крайтън: Пясък през пръстите


автор: Искрен

Джон Ланг е псевдоним, който Крайтън използва между 1966 и 1972 година, и под който излизат 8 книги. От тях нито една не е излизала до сега на български, което си е една добра новина за феновете на покойния автор.

Чели ли сте „Кучетата на войната”? Ако да, и ви е харесала, значи и „Пясък през пръстите” ще ви допадне. В най-общи линии романът на Крайтън е нещо средно между бестселъра на Форсайт и „Богове, гробници и учени” на Керам.

Барнаби е египтолог, с дарба да учи езици, а тясната му специалност са йероглифите. В хода на кариерата си установява, че много от преводите на древно египетските папируси са неточни или преведени грешно. Успява да наложи тезата си, че едни нови и точни преводи ще хвърлят по-голяма яснота върху живота по време на династиите, получава финансиране, и всичко това го отвежда в Кайро в Египетския музей. Всичко е наред: щастлив е от работата си до момента, в който прави смайващо откритие. В папирус, който е разчетен трудно, понеже написаното в него няма много смисъл, Барнаби открива истинското значение на текста – запис на придворен, който е надзиравал строежа на гробница на фараон от Деветнадесетата династия, и в този запис се посочва къде се намира самата гробница.

И тук настъпва драмата на лирическия герой. Има огромна вероятност тази гробница да не е била ограбена или открита. Това би донесло на Барнаби световна известност, професорска титла, и възможност да преподава където пожелае. Какво повече може да иска един археолог? Но от друга страна, ако наистина е все още непокътната, то тя крие съкровища, които на черния пазар биха стрували милиони. И ето я дилемата – слава или богатство?

Не е лесно да ограбиш гробница в суверенна държава, която ревниво пази миналото си, и зорко надзирава всички експедиции занимаващи се с разкопки. Не става като в повечето книги на тема древни тайни заляли пазара в последно време – отиваш и копаеш и никой не ти диша във врата. Не става и по метода на Инди – промъкваш се, ровиш, и намираш нужното, и то в рамките а няколко часа.

Точно тук идва приликата с „Кучетата на войната”, а именно, че за да успее дадено начинание, трябва да го подготвиш много добре.

Барнаби има информацията, но трябва да я продаде на някой и този някой трябва да разполага с ресурси и връзки. Трябва да се организира напълно истинска археологическа експедиция, с цел одобрена от египетските власти, и тази експедиция трябва да работи по представения си проект, да има резултати от него, да оправдае вложените средства и време, и едва между другото да търси гробницата. Прикритието не бива да се излага на риск, защото участниците могат да заплатят с живота си. Трябва да се реши и другия основен проблем: как да стигне съкровището до черния пазар за антики, как да бъде изнесено от страната. Почти цялата първа 1/3 от книгата е посветена на намирането на правилните хора с умения и пари.

Проектът е одобрен и екипа започва монотонния, труден, горещ и пълен с неудобства живот на археолозите в полеви условия. Всичко става бавно, с цената на много труд и грешки. Денем заснемат йероглифи по официалния проект, а нощем търсят гробницата по указанията от древния папирус. За тази задача са предвидени 6 месеца, но всички участници са наясно, че накрая усилията им могат и да не се увенчаят с несметни богатства.

Тук идва и приликата с Керам – всичко става бавно, на малки стъпки и с цената на много труд и внимание. В един щастлив момент, след доста грешни места на които са търсили, героите намират гробницата, но няма как да влязат в нея като Инди в стаята, в която е скрит кивота. Входът е затрупан с пясък и започват седмици на изнурителен труд по разчистването му, като естествено археолозите трябва да внимават и да не бъдат разкрити, а и проекта прикритие да не забуксува. Проникването е бавно, трудно, свързано с препятствия оставени от древните строители, които са технологично достъпни за тях, но което не пречи да са хитроумни и потенциално смъртоносни.

Тук няма изгубени древни тайни, с езотеричен, свръхестествен или неземен произход. Няма неразгадаеми технологии, оставени от напреднали изгубени цивилизации. Няма безкрайни лабиринти с остроумни капани „ала Лара Крофт“ и накрая всичко не приключва с грандиозен взрив, срутване или запращане в съседно измерение. Не! Тук всичко намерено си остава намерено.

Това е един динамичен, увлекателен, и най-важното, реалистичен приключенски трилър за търсене на съкровище, откриването му и начина по който можеш да спечелиш от него. Защото не е лесно да изнесеш златни накити от Египед, а какво става ако искаш да промъкнеш през границата погребалните дарове на фараон. Тогава какво е решението? Е, има и то е доста любопитно и напълно логично. Има и много интересен и оригинален обрат на финала, който завърта нещата и ги показва внезапно в друга светлина.

Това е типичен роман за Крайтън, макар и в по-ранен вариант, стегнат, научно издържан и не на последно място – освен развлекателен, е и образователен.

Благодарим на издателство Бард за предоставената ни за ревю бройка.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s