Инсомния и апокалипсис: „Нод” на Ейдриън Барнс


автор: Искрен

Барнс е роден в Англия, но отраства, живее и твори в Канада. „Нод” е дебютът му, но въпреки това книгата намира място сред финалистите за наградата „Артър Кларк” за 2013. Един прекрасен старт на автор, с когото определено ще искам пак да се срещна.

Една дълга сутрин от 24 часа, почти цялото население на Земята разбира, че не може да спи, а тези които все още могат, са малцина. Първия ден всички си мислят, по-скоро се надяват, че това е еднократен феномен, но след втората нощ става ясно, че краят на света се е засилил към човечеството с пълна тяга, като локомотив без спирачки и машинист. Няма надежда, ако хората не започнат отново да спят. Ако не го направят им остават точно определен  брой дни живот, докато мозъкът и тялото откажат.

Всъщност колко може да издържи човек без сън? Истината е, че не много дълго. Мозъкът трябва да спи, трябва да сънува, за да разтовари, преработи, асимилира или изтрива натрупаната информация. Ако човек стои буден дълго време, след четвъртия ден започва да халюцинира, загубва способността за вземане на адекватни решения, после следват изтощаване на целия организъм, загуба на памет и накрая смърт.

Пол може да спи, а Таня, неговата любима не може. И от тук започва историята на краха на една любов, на една цивилизация. Разказ за последния залез, след който няма никога да има изгрев…

„Нод” е фантастика, хорър, постапокалипсис, изповед…

Философско разсъждение по въпроси, които не обичаме да си задаваме, или сме свикнали да им даваме клиширани и лицеприятни отговори. Например, запитвали ли сте се защо на Мойсей не е позволено да влезе в обетованата земя? Стандартният отговор е, че той същое роден роб, а в новите владения трябва да живеят само родените като свободни. Ами ако отговорът е друг? Ами ако отговорът е, че месията има живот като на еднодневка, защото после става излишен и опасен, за тези които ще „тълкуват” словото му?

Пътуване из необятните простори на нечовешкото у хората, когато нормата и нормалното станат изключение и парадокс. Разказ за тънката мембрана от морал, етика, любов, състрадание и толерантност върху животинските инстинкти за оцеляване, гарнирани със злобата и садизма на реванша и отмъщението, на жалките и бедни емоционално хора, които искат да са нещо повече, но не могат защото нямат капацитет, сърца и фантазия.

„Нод” е постапокалипсис, но повече прилича на „Денят на трифидите”, отколкото на „Алея на прокълнатите”, или на трилогията за „Небесните господари”. Носи част от интимността на разказа в първо лице, единствено число, и ограничената представа на героя за последствията в световен мащаб на събитието. Допълнена с ярък акцент на събитията непосредствено около него, също както при Уиндъм, но го няма онова характерно чувство за „уютен постапокалипсис” което инжектира доста голяма доза оптимизъм в трифидите. Тук атмосферата на обреченост се настанява от първата страница, и до края само се сгъстява.

Ейдриън Барнс не посочва причината за краха на човечеството, той не е и важен за сюжета, за идеята. Това не е книга за причината, а за последствията. Не е и за оцеляването на расата или на цивилизацията, а за причините да изкараш още малко, още ден, въпреки неизбежния трагичен финал. Разказ за това да намериш стимул да оцелееш до утре, нищо че вдругиден с абсолютна сигурност ще си мъртъв

Книгата на моменти е графично органична, с ярки сцени на насилие и човешка деградация. Но те не са самоцелни, само за да шокират читателя, или да го изплашат, а са напълно логично следствие от разпада на личността, когато мозъка започва да отказва.

И ако трябва да вляза в стила на „Нод”, то книгата е увлекателна, но по онзи начин, по които човек изпитва непреодолимо желание да разчопли коричката на рана. Знаеш, че ще стане по-зле, че ще прокърви отново, но въпреки това чоплиш. Почти същото е с романа – от самото начало разбираш, че няма как да се подобри ситуацията, че единственият вариант е тотален крах на личността, на света, а безумието и насилието ще триумфират. Изблик на зверското у човека, като взрив на свръхнова преди всичко да приключи в руини и гниеща плът, преди телата и умовете на Пробудените да грохнат окончателно, а Спящите никога да не се пробудят. Има ги и децата, но никой не разбира, дали те са бъдещето, или просто страдат по различен начин. Знаеш какъв ще е края по волята на неумолимата логика и на природните закони. Но в края на краищата, ако искате хепиенд, четете Райли, но ако искате едно истинско интелектуално предизвикателство, и една до болка реалистична книга, написан с богат език и множество препраки, към литературни творби и митологии, то тогава разтворете страниците на „Нод”

„Нод” еигра на думи, видение на Йеронимус Бош;  страната на сънищата в която е заточен Каин; видение на Пробудените, или сън на Спящите; свят на  пророка Пол, който е пионка в ръцете на тълкувателя си; версия на философския въпрос дали съм пеперуда, която сънува, че е човек, или обратното.

„Нод” определено е нещо, което си струва четенето и опредлено стимулира мисленето с идеите си.

Благодарим на издателство Екслибрис за предоставената ни за ревю бройка.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s