Нийл Геймън: Дим и огледала


автор: Искрен Зайрянов (Nerksis)

Читав сборник разкази си е едно малко съкровище, a сборник с разкази на Нийл Геймън е направо голямо съкровище, което за жалост свършва бързо, като студена бира в августовски ден.

Нийл разказва прикази за възрастни, които приличат на детските, но и се различават много от тях. Това са приказки за порасналите деца във всеки от нас, които са натрупали житейски опит със съзряването си, станали са цинични, и със сигурност сексът е станал неделима част от живота им. Това са истории за ония хора, които като слушат отново приказката за „Спящата красавица”, когато дойде момента принца да я целуне, ще се запитат: „Я, чакай! Тая мома кой знае какъв дъх ще има след 100 години сън! Да не говорим че не се е подстригвала, не си е рязала ноктите! За физиологичните нужди пък хич не ми се мисли!”

В сборника „Дим и огледала“ голяма част от произведенията гравитират около любовта и/или секса, и различните им аспекти и проявления, но пък за сметка на това почти навсякъде краят не е щастлив. Вие пък да не сте очаквали нещо друго от Геймън?

Геймън както винаги е циничен, откровен, лиричен, натуралистичен, перверзен, прям, груб, графично сексуален. Обаятелен разказвач независимо дали ни представя оригинална история, или неговата версия на вече позната приказка. Нарича нещата с имената им, и не пропуска да се изгаври с „древността” на американската култура, сравнявайки я с английската.

„Дим и огледала” събира разкази и поеми от цялата творческата кариера на автора, излизали в различни издания, писани по всякакви поводи, и много различни като тематика и жанр, но обединен от неговата уникална дарба да вижда магичното и в най-обикновените неща, и да поглежда от неочакван ъгъл всяка една история.

Въведението, което е и предговор, само по себе си е разказ, защото то освен че дава кратки и много любопитни пояснения за това как, или по какъв повод е написана всяка една творба в сборника, съдържа и един сватбен подарък, който така и не е подарен, но пък е една наистина разкошна вариация на тема „Портретът на Дориан Грей”.

В „Рицарство” една стара дама намира Светия Граал, и по типичен американскo дебилен начин, не се впечатлява от това, или не разбира стойността му и Галахад доста  ще се озори докато сключи сделка с нея за чашата.  За мен това си е чиста проба бъзик с отношението на Новия свят към Стария.

„Мостът на трола” е брутален разказ за трол, който живее под стар железопътен надлез и едно момче, което трябва да се върне при него за да бъде „изядено”. Това е разказа за невинността и стойността на саможертвата, за която човек трябва да узрее.

„Езерото със златните рибки и други истории” е може би най-доброто произведение в сборника. Това е шарж на съвременния Холивуд и нещо като реверанс към старите звезди от нямото кино. История за 30 секундната памет на златните рибки, за трийсетминутната памет на хората в киноиндустрията,  и за трийсетгодишните „епохи” в седмото изкуство. Тъжен разказ за звезди, който вече никой не помни, и за една книга, обречена да стане филм… или не точно.

„Промени“ е план конспект на грандиозен роман, или резюме на сценарий, но въпреки своята стегнатост и щрихованост е плашещо реалистичен и наситен с живот. Бих искал да го видя филмиран.

А дали Дядо Коледа е щастлив от това, че раздава подаръци, или в сравнение с него  Сизиф е направо на почивка?

От къде идват котките, които се завъртат около домовете ни, разполагат се като собственици на верандите ни, поостават за малко, а сетне изчезват? Казват, че котките виждат невидимия свят, а дали и ние не можем да го видим със специално оборудване и най-важното, дали ще ни хареса гледката?

Може ли човечеството да бъде заличено, само защото някой не може да устои на изкушението – колкото е по-голямо количеството, толкова е по-ниска цената!

Как би изглеждал „Спасители на плажа“ в хорър версия и детметъл за фон.

Може ли пренебрегвана част на човешкото тяло да се вдигне на бунт, да превземе тялото и ума, и да настани на негово място една по-добра личност? В случая – до какво може да доведе системното лишаван от женски ласки член.

И Снежанка наистина ли е добрата в приказката?

Какъв би бил секса с жиголо телепат, който знае всяко желание на клиентката си.

И още и още, все хубави истории… Грабвайте сборника и хавлията, и давайте към плажа. Все пак, предупреждавам, че може и да ви побият тръпки под жаркото слънце. Не защото Геймън описва детайлно кошмарни видения и светове, а защото в потока на „нормалността” на света ни пуска идеи, които наистина плашат със своята лесна реализация и ужасни последици.  Подобно на Ридли Скот, Нийл Геймън също знае, че най-страшното не е онова което се вижда, а онова което се загатва, а въображението ни само дорисува.

Благодарим на издателство „Бард“ за предоставената ни за ревю бройка.

Advertisements

2 thoughts on “Нийл Геймън: Дим и огледала

  1. Pingback: Нийл Геймън: Скандинавска митология | Приумици

  2. Pingback: Нийл Геймън: Од и ледените великани – Приумици

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s