Джейн Остин: Ема


автор: Траяна 

В „Ема“ Джейн Остин отново разгръща е детайли ежедневието на аристократите в провинциална Англия от епохата на предвзетите викториански нрави. Големи житейските драми отново липсват: всички герои живеят охолно, с изключение на тези, които живеят просто достойно благодарение на съседското милосърдие. Посещение тук, соаре там, пикник на трето място. Мъжете понякога изчезват от сцената, за да се занимаят с делата си. Жените остават да пийят чай и да говорят. А главната ни героиня Ема Удхаус (богата, красива и умна) сватосва познатите си, от висотата на своята младежка арогантност. За да се сблъска по доста груб начин с факта, че на Вселената ѝ е през центъра на черната дупка какво точно желаеш (противно на твърденията на Коелю и литературата за самопомощ).

Тази творба на Джейн Остин, също както и останалото ѝ творчество, съдържа социалната критика за мястото на жените в съвремието ѝ. Ема Удхаус е въплъщение на неизползвания потенциал. От нея не се очаква да работи и тя не го прави. Въпреки че има възможността да получи добро образование, тя не се възползва от нея. Полезността на Ема в обществото се измерва с ролята ѝ на добра дъщеря (каквато тя несъмнено е) и на съпруга (в чиито образ не усяваме да я видим). Накратко вроденият интелект на Ема е абсолютно безполезен, и дори ѝ вреди, защото тя е и остава просто аксесоар към мъжете в живота си.

Не искам да ви отказвам от прочита на тази книга, като ви внушавам, че е просто феминистичен роман. Той е също така история за емоционалното израстване и житейското съзряване, за любовни триъгълници и неудачи, за тайна любов и за неосъзната такава. Ако имате нужда от четиво за ежедневието и ви се иска да се отпуснете в разкоша на безметежните провинциални сплетни, „Ема“ е правилният избор, но не смятам, че е романът, който би могъл да ви запали по Джейн Остин. Не мога да кажа, че книгата ме възхити наистина, тъй като очаквах повече действие в сюжета и повече сарказъм от писателката. Не на последно място, в тази книга доминират гигантските монолози на няколко умишлено дразнещи герои. Бъбривостта непоследък ме дразни все повече, особено в художествената литература. При всички положения „Доводите на разума“ ми допадна много повече.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s