Михаел Енде: Приказка без край


автор: Траяна 

Чувствам се така, сякаш съм открила съкровище. Едновременно ми се иска да ви се изфукам с него – да си сложа диамантената тиара, да се накича с пръстени и перлени нанизи, а в същото време ми е малко страшно да го направя, защото подобна радост е нещо интимно. Открих още една прекрасна книга, която е трябвало да надуша още преди години! Отлагах прочита ѝ дори и след като я фокусирах в списъка на „Голямото четене“, може би, защото от екранизацията си спомням само летящо бяло куче. Което не е особено мотивираща причина за четене, колкото и да харесвам кучета.

„Приказка без край“ започва с това как срамежливо и нещастно момче открадва книга озаглавена „Приказка без край“, и скришно започва да чете за страната Фантазия. „Кучето“ всъщност се оказа бял дракон на щастието, на чиито гръб се носи пратеникът на владетелката на кралството. Пратеникът, Атрею, и неговият дракон Фухур издирват спасителя на Фантазия, които ще именува отново детската кралица, за да я излекува. Спасителят на кралицата и на вълшебната страна обаче може да бъде единствено човек, който живее в истинския свят. А нашето момче, Бастиян Балтазар Букс, се оказва правилния любител на истории, който успява да попадне във Фантазия, където извършва куп геройства, преживява безброй приключения и допуска множество грешки.

Вече не се учудвам, че „Приказка без край“ е топ 100 на „Голямото четене“, както и в топ 50 на най-добро фентъзи за ХХ в. Това е книга, която свързва света на фантазията и реалността, и балансира по границата между тях. Михаел Енде не само възпява красотата на въображението, но и зачеква онази тема, която нито един запален читател на книги не обича да дискутира: книгите като бягство от реалността. (Да си признаем – не четем единствено, за да се образоваме, а и за да оцветим сивото си ежедневие.) При това писателят го прави по разбираем и за децата начин, но в никой случай с назидателен тон или по елементарен начин.

Изобщо „Приказка без край“ е от малкото приказни и универсални книги, който откровено мога да препоръчам на малки и порастнали деца, на начинаещи читатели и на вече опитни такива. Ако сте пропуснали – непременно наваксайте.

2 thoughts on “Михаел Енде: Приказка без край

  1. приказка без край се състои от монжество приказки сред които по важни са двете части – приказката за Атрею иприказката заБастиян. и всяка приказка свършва с думите „но това е друга приказка и тя ще бъде разказвана друг път“. да не говорим за вторичните разклонения на приказките. филам не е добер направен, там втората част хич я няма. Прикамзка без край може да се сравнява спокойно с „Лъвът, вещицата и дрешникът“ и дори да го надскочи.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s