Книжно матине: гостува Зори


Любопитството ми ме отведе в библиотеките на книжните блогъри. Днес на гости в литературния салон е една дама, в чиито блог можете да откриете ревюта за новата и разнообразна литература, която се издава у нас. Странно, но не съм чела нито една книга от избраните да позират в снимката ѝ.

Име: Зори

Блог: зорините озорени озарения

Снимка:

Книги на снимката (от горе надолу):

  1. „Когато шепне, лъже“ от Торстайн Томсен
  2. „Блажени са блажените“ от Ясмина Реза
  3. „Бял шум“ от Дон ДеЛило
  4. „Стоунър“ от Джон Уилямс
  5. „Момчето, което заспа под снега“ от Хенинг Манкел
  6. „Асамтой“ от Етгар Керет
  7. „Непривична земя“ от Джумпа Лахири
  8. „Отказвам“ от Пер Петершон
  9. „Децата от гаровия сейф“ от Рю Мураками
  10. „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт

Отговорите на Зори:

1) Какво е общото между книгите на снимката?

Това са последните 10, които четох или чета през последния месец.

2) Има ли сред тях такива, които си заела от приятел?

Няма заети, защото малко боледувах и просто не съм се виждала с моите хора от известно време, но има подарени от приятели. А заемах предния месец, т.е. носиха ми няколко, защото трябвало да ги прочета, а когато приятел каже „трябва”… четеш и внимаваш в картинката. Обмена на книги е забавно занимание – научаваш много не само за дадена книга, но и за онзи, който я е препоръчал.

Често се случва да се чудя и мая какво толкова някой е намерил в дадено заглавие, ама това е друга тема 😉

3) Коя си давала за прочит на приятелите си?

От тези още не съм – сега ми попаднаха в ръчичките, но вероятно ще препоръчам поне 2-3 от тях. Рекорд за най-дълго пребиваване другаде има „Платформата“ на Уелбек, която… още е в странство, но знам, че ще си я получа.

4) Коя никога не би заела на приятел?

Книгите са, за да се четат. Грехота е да ги пазиш само за себе си. В библиотеката си имам десетина, които не бих дала на всеки. Но и това търпи предоговаряне. Уж много си пазя „Улица Консервна” на Стайнбек, но си я купувах 4 пъти, та… нея вече не бих я дала, вероятно не бих дала и „Деветте разказа” на Селинджър – 2 загубвания. Малко ми липсва един роман на Мураками, който обаче вероятно няма да си купя повторно… та така. Но от тези на снимката все още нямам лош опит 😉

5) Подарявала ли си някоя от тези книги?

Още преди да я прочета – последната книга, чието гръбче не се вижда. Тя е подвързана така, защото я намокрих в един летен дъжд през зимата, а се оказа, че има и разменени коли, та на подвързията си записвах кое къде е. Проблемно беше само моето копие, второто, купено за една приятелка, си беше както трябва и тя май прочете книгата поне до към средата. Заглавието на тайнственото книжле е „Кажи на вълците, че съм си у дома” от Карол Рифка Брънт  Не намерих време да пиша по-подробно за това произведение, но давам линк към нещо малко по-възторжено от собствените ми впечатления:   http://whisperofahyacinth.blogspot.com/2013/12/blog-post_307.html

6) Получила ли си някоя от тях като подарък?

„Стоунър” и „Бял шум” – оказаха се доста добри.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s