Георги Господинов: Естествен роман


автор: Траяна 

Не мога да не се възхитя на смелостта на Господинов да напише и дебютира с този роман. „Естествен роман“ както всеки експериментален такъв е рисков. При това е екпериментален в няколко свои елемента (макар и не новаторски във всеки от тях) – по форма, по тема и по внушение. Както при всеки експеримент резултатът може да потвърди или да отрече очакванията на онзи, който го провежда. И именно поставената в началота на романа цел: да бъде създаден естествен роман, който просто „е“, без същински сюжет, състоящ се само от начала, всъщност спасява произведението от етикетa „нередактирана чернова на множество разкази свързани помежду си“.

Формата е постигната – накъсаността и фрагментарността са видимата структура на този роман, и невидимото потрошено огледало, в което се оглежда героят на Господинов – писател, преживяващ развод и губещ разсъдъка си. (Колко сухо може да звучи сюжетът само…) За мен формата не е впечатляващото в това произведение, защото съм чела доста неща от Роджър Зелазни. Пък него едва ли някой може да го задмине по гениалност на нетрадиционните подходи в конструирането на роман – смяна на аз-разказвача и на гледните точки, темпорални и сюжетни плетеници.

Новаторското в „Естествен роман“ не е и общата тема във всяка глава, посветена, уж, на нещо различно. А именно – пълният разпад на множество сфери, концентрично включени една в друга (общество, семейство, индивид). Дори бих казала, че напротив – темата за деградацията е стара и отдавна разнищена от големите класики.

Уникалното и различното в „Естествен роман“ е насрещното движение едновременно срещу западната и източната традиция. В западната култура се смята за нормално творецът да се самоизключи от обществото, за да може да осъществи Аз-а си, да се разграничи от масата, създавайки творбата си. Героят на Господинов е лишен дори и от това – разпадът му убива всякаква способност за работа и осъществяване. В източната традиция мъдрецът доброволно се оттегля от светските си задължения, за да постигне нирвана – да изгуби Аз-а си, като подтисне всяко земно чувство. Героят на Георги Господинов губи Аз-а си в страх, и така отново се самоприковава към самсара и към земното.

Тази безнадежност на романа, липсата на дори и най-слаба надежда за спасение, е нещото което всъщност ме отблъсна в „Естествен роман“. (А не натурализмът, както биха предположили мнозина). На интелектуално ниво разбирам, че естественото развитие на всичко органично е неизменното разложение. На емоционално равнище отказвам да приема, че човекът води също толкова безмислено съществуване, колкото и мухата. Обидете ме, като ме наречете „оптимист“.

Мога да ви говоря още тази книга – скромните 150 страници са натежали от изненадващо много символи и податки, но предпочитам да ви оставя сами да поровите в нея. Може би вие ще откриете надеждата, която аз не намерих. „Естествен роман“ е първата ми среща с Георги Господинов и впечатлението ми е за интелигентност, начетеност, но и студена отчужденост. Но пък си личи, че късата форма е силата му. Ще дам втори шанс на неговите сборниците.

3 thoughts on “Георги Господинов: Естествен роман

  1. Харесвам този коментар и споделям същите впечатления от книгата и не само.Наложх си да издиря почти всички негови книги и да се опитам да ги прочета,но ми беше доста трудно,защото не ми допаднаха.Аз съм съвременик на доста от описаните периоди и не мога да се съглася с начина на представянето и негативизма.Прекалено е голяма рекламата на неговото творчество.

    Like

  2. Малко повече ми дойде естественото в естествения роман. От всякъде ни обливат
    лайна, клозети, мухи и клошари. Чета книги, за да видя нещо различно. Взех си прехваления „Естествен Роман“ и БАМ, пак депресия. Или може пък съвременната литература да не е моята чаша чай. Връщам си се обратно при класиците🙂

    Like

    1. Не е задължително определена творба да се харесва, за да бъде впечатляваща. Погнусата също има място в изкуството, макар че лично аз не я смятам за много идеен (вече) подход. Някак след Аполинер, попретръпнах към нея.
      Не съм и много изненадана от депресивността в романа, драмата е по-сигурна рецепта за успех по нашите географски ширини отколкото комедията. Но последното е по-трудно за постигане, иска се повече усилия да разсмееш някого, от това да го разплачеш.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s