Айзък Мериън: Топли тела


автор: Траяна 

„Топли тела“ е всъщност нова песен за стара идея, мимикрираща като лековат YA роман за зомбита. Всичко, което трябва да знаем за зомбитата е, че са мъртви, гладни и не могат да мислят. Факти, които са ни известни от всеки филм или книга за ходещите мъртъвци. Айзък Мериън също не излиза от този калъп. Той рисува обичайната апокалиптична картина на зараза обхванала целия свят, с малки изолирани общества от оцелели хора. Стъпвайки на познатите клишета в жанра, Айзък Мериън развива една  малко по-нетрадиционна (единствено за този жанр) идея за любовта като задвижваща сила на всичко живо. Липсата на любов води до липса на живот.

Именно това се е  случило на зомбитата в „Топли тела“. Те са кухи обвивки на това, което са били някога. Нямат спомени за миналото си, не помнят близките или любимите си, по същата причина са изгубили и собствената си идентичност/име. Задвижва ги само желанието да почувстват нещо. Единственият им шанс за емоция е да преживеят спомените на „живите“ като консумират мозъците им. Тук слагам кавички, защото и не-зомбитата не са съвсем живи, предид факта, че по-скоро съществуват в страх, отколкото живеят.

Главният герой, от чиято гледната точка се води наратива, Р., е малко по-особено зомби. Той все още може да мисли, което му дава отскок във висшия пилотаж да има собствени чувства. А когато се влюбва, се научава дори и да говори. Любовта му, Джули, макар да изглежда несъществена и вторична спрямо пробуждащия се за живот Р., е всъщност нещо много повече от катализатор. Тя е богинята майка/сестра/любовница, Инана, Изида, пиета. Онази, която събира частите на мъртвото тяло, за да го стопли със сълзите си, и да го възроди. Онази, която не се страхува да мечтае, да обича и да страда. Като цяло – да живее.

„Топли тела“ се чете лесно и се разбира още по-лесно, но ако трябва да бъда честна, това не е точно моята книга. Може би това се дължи на зомби тематиката, а може би и заради болезнено очевидния философски възглед вплетен във фабулата. Позамириса ми на проповед написана от Паулу Коелю.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s