Кристофър Прийст: Престиж


автор: Траяна 

Колкото повече уводи написвам и изтривам на това ревю, толкова повече се убеждавам, че просто трябва да да бъда пряма и кратка за тази книга.  Несъмнено щях да ѝ се насладя много повече, ако не бях гледала филмовата продукция от 2006 г. Уви, една от големите изненади ми беше известна, но пък това не ми попречи да бъда удивена от друга нишка на сюжета, която не си спомнях. Разбира се – препоръчвам книгата преди филма, основно за да се насладите на темите, които няма да намерите в екранизацията.

Като същински майстор-илюзионист Кристофър Прийст подготвя сцената и подбира правилното време за своето изпъление. Деветнайсти век е века, в който работят Пастьор и Менделеев, Тесла и Едисън се съревновават, а Худини и Маскелайн удивляват публиката си. Науката тепърва започва да измества магическите практики. Спиритичните сеанси са също толкова популярни, колкото и научните лекции. Сценичното изкуство все още не е променено от видео и аудио записите. Прийст застава пред читателите и разтваря длани за да покаже уж проста история за ревностното съперничество между двама фокусника през този удивителен век на промени.

Дневникът на първия  – интуитивния творец, който разбира как и защо работи илюзията, ни отвежда не зад сцената на това изкуство, а ни поставя на нея, под ослепителните светлини на прожекторите. Разказът на Алфред Бордън, макар и противоречив на моменти, ни уверява, че пред себе си имаме рационално, и реалистично, повествование, и по никакъв начин не ни подготвя за следващата част.

Вторият дневник – този на организирания Рупърт Анжиър, изпълнителя, който компенсира липсата на вроден талант с логика и постоянна работа, е контрапункт на първия. Със затаен дъх следим кариерата и личния живот на Анжиър, когато сред оглушителното барабано соло, писателят изведнъж ни отвежда отвъд реализма, в света на научната фантастика. Казвам фантастика, а не фентъзи, не заради появата на Никола Тесла (този любим на всички конспиративни теории персонаж), а преди всичко заради факта, че чудото бива рационализирано.

И докато все още ръкопляскаме и гледаме в неправилната посока, Кристофър Прийст сервира своята последна изненада – своят страховит престиж, който носи дъх на хорър история.

Браво, маестро!

„Престиж“ е първият ми досег с творчеството на Прийст, но ме убеди, че британецът е преди всичко занаятчия. Прозата му е измамно лесно течаща, без препъни-камъни, и всяка сцена е внимателно премислена и поставена там, където трябва, за да не разкрие преждевременно множеството тайни на героите. Добре замислена и още по-добре осъществена фантастика.

П.П. Благодаря на издателство Август, който ми предоставиха бройка за това ревю.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s