Джийн Улф: Книга за новото слънце


автор: Траяна 

Пиша за четирилогията в общо ревю, защото съзнанието ми изпада в самозащитна кататония само при мисълта да се опитам да сътворя повече от една страница текст. Да започна отдалеч – Джийн Улф е един от титаните на жанра фентъзи, вдъхновил множество писатели от следващото поколение, сред които и любимия ми създател на мрачни фатастично-магични творби Нийл Геймън. Четирилогията „Книга за новото слънце“ ще я срещнето по повечето класации на топ четива в жанра. На български е издавана доста небрежно в ИСФ поредицата на издателство „Бард“, в превод на различни преводачи, а и според сведения на мъжа ми – с безпричинно орязани абзаци.

Джийн Улф разгръща мащабна картина на Земята в далечното бъдеще, когато Слънцето умира. Човечеството, някога повелител на вселената, отдавна се е завърнало от звездите, изгубило е технологичната нагласа и живурка феодално-суеверно. Всяка технология е наследство от древните, и не е много ясно как точно работи. Ако работи изобщо, то е защото някой „учен“ изпълнява мистерия или твори магия. Градовете са чудовищни по мащаба си, зиморничаво струпани по екватора и тропиците. Империята на аутарха (разпознаваме само, че е някъде в Южна Америка) води война с вътрешни и външни врагове, а по-голяма част от плебеите обитават основно собствените си глави.

Светът на Джийн Улф е безумно голям и екзотично чужд, нямащ нищо общо с нашата планета. За съжаление го опознаваме чрез думите на Севериън – може би най-неприятния главен герой в историята на фентъзи литературата. Въпреки заложения у него класически архетип (сиракът, който намира могъщ древен артефакт и размахва бляскав и именуван меч), Севериън е далеч от наивността и доброта, от която обикновено боледуват този тип герои. Той е чирак-екзекутор, прокуден от гилдията си, заради „спасяването“ на техен клиент – първата от многото му любови. Професията му и самовнушението му, че подлага на научен анализ света около себе си, определено му придават индивидуализъм, който би трябвало да внесе освежаващо разнообразие. За съжаление обаче, този герой притежава обаянието на умряла скумрия. (Въпреки че жените в книгата не мислеха така.)

Трябва да спомена, че влюбчивостта на Севериън е само една от причините да го смятам за смотан нещастник. Другата и по-важна причина е, че въпреки множеството разсъждения, с които ни засипва героят, той си е типичния представител на изпълнителната власт. Носи си фентъзи варианта на пагоните  и фуражката, и върши безропотно всичко, което му нареди най-близкия вишестоящ. (В редките моменти, когато взема самостоятелни решения, го прави твърде късно.) Безцелното шматаросване на Севериън в изпълнението на дребни и противоречиви задачи е в центъра на цялата сага от 1200 страници. Пасивността му и липсата на лоялност към определена кауза ме оставиха тотално безразлична (и до голяма степен отегчена) към всичко, което му се случва. Включително и към месианския му възход.

Сложният стил на Джийн Улф също не ми се стори особено очарователен. Установих, че „Книга за новото слънце“ мога да чета само сутрин, когато словоредът на мастър Йода, често срещан в цялата поредица, е просто поносимо тежък и стилистично експериментален. По всяко друго време на денонощието, редовно успявах да се приспя след прочита на десетина страници. Дългите речеви конструкции на Улф изискват съсредоточеност и внимание, което не винаги можех да им отделя. И не мисля, че ще имам сили за други негови творби. Препоръчвам само и единствено на напредналите в английския любители на екзотични светове, и на желаещите да четат активно-критично (подковани с достатъчно познания за древните митологии, за да оценят препратките.)

Поредица „Книга за новото слънце“:

1. Сянката на инквизитора
2. Ноктите на помирителя
3. Мечът на ликтора
4. Цитаделата на аутарха
5. The Urth of the New Sun (написана 6 год. по-късно от оригиналната четирилогия)

One thought on “Джийн Улф: Книга за новото слънце

  1. Аз останах с чудесни впечатления от българската версия, дори и поорязана и хаотично превеждана. Историята е завладяваща ме, а словесните конструкции са именно това, което най-силно ми импонира. В един по-консистентен и професионален превод вероятно би ме отнесло с вихъра🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s