Чайна Миевил: Станция Пердидо


автор: Траяна 

Уха! Току-що осъзнах, че съм отлагала прочита на този роман от близо десетилетие. Имаме книгата в изданието на „Инфодар“ от 2005 г., а наскоро си поръчахме всички творби на Чайна Миевил в изданията на Pan Book с минималистичините, но идейни, корици (като тая в ляво.) Леко ми е страховито, като си помисля, колко много други книги постоянно отлагам… Подозирам, че никога няма да ми стигне живота, за да прочета всички, които искам.

Ако ме питате дали съжалявам, че съм се забавила с прочита на „Станция Пердидо“, ще ви кажа, че не. Вътрешно събирах сили и се подготвях психически за гнусноватите междувидови отношения, за които ме предупреди Ана Хелс. А междувременно прочетох и прекрасната „Градът и градът“ от същия писател и се убедих, че не бива да се отказвам от писанията му.

И така.  „Станция Пердидо“ поставя началото на трилогията за света на Бас Лаг. Свят, обитаван от множество разумни видове, в по-голямата си част натъпкани в мегаполиси, които са като трупове – хем умрели и вонящо неподвижни, хем бъкащи от живот. Един от най-безумно големите градове е Ню Кробузон. Тук корупцията е побратимила управляващите с престъпните наркобосове, а опозицията бълва незаконни вестници. Мизерията задушава обикновените работници, а репресивният апарат на кметството работи на пълни обороти, за да смаже стачните движения. Хората търкат рамене с водници, хепри и хора-кактуси. В същото време изпитват отвращение от собствения си вид, в лицето на преправените (престъпници, наказани с физически модификации).

В центъра на цялата какафония от интересни чудовища и чудовищни интереси стои Айзък Дан дер Гримбулин – гениално-лудият учен, който бърника из зъбчатите колела на физиката, за да вдигне в полет безкрилата гаруда Ягарек. Любовницата на Айзък пък, хепри-скулптурката Лин, успява да се забърка в бизнес с мафиотски бос. Той пък издирва навсякъде в града избягалите си фабрики за наркотици: молците-убийци, които се хранят със сънища. Преследването на последните пък, ще ви осигури срещи с още по-странни същества, и вероятно – кошмари за седмици напред.

Второстепенните герои може да ви се сторят ненужно много на брой, но пък за всеки от тях има достатъчно заделено място в „Станция Пердидо“ и никой не е пуснат просто така сред масата от интелигентни същества – всички си имат минало и/или бъдеще. На моменти въображението на Чайна Миевил може да ви дойде в повечко и да ви претовари сензорно. Ню уиърд вълната във фантастиката не е за всеки. Но пък, ако преодолеете първата една трета от романа, вероятно Миевил ще ви държи в плен на погнусена хипноза до края.

За себе си мога да кажа, че „Градът и градът“ ми хареса много повече стилистично. Там отново е шантаво, но Миевил позволява на читателя да отстъпи от граничната линия между здравия разум и психеделията. Не казвам, че „Пердидо“ е лоша книга, просто е в малко по-откачена от обичайните ми четива. Ако пък романът случайно не ви хареса, спокойно може да спрете трилогията и с него – самостоятелен е, и осигурява задоволителна, макар и доста мрачна развръзка.

Още ревюта: при Копо и при Ирина.

Трилогия „Бас Лаг“:

1. Станция Пердидо
2. The Scar – ревю
3. Iron Council

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s