Феликс Палма : Картата на времето


Книгата ми хареса. И ако трябва да й прикача прилагателни, бих казал, че е чаровна, обаятелна и увлекателна.

Но тя не е от типа книги, които бих чел постоянно. Това е като харесването ми на индийската кухня. Винаги ходя с удоволствие на такъв ресторант, оставам очарован от гозбите, но осъзнавам, че не мога да ям такава храна всеки ден. Просто тогава ще спре да ми харесва, защото е далеч от „делничните” ми вкусове. Същото е и с „Картата на времето”.

Романът е реверанс към старите автори от края на 19 и началото на 20 век. Написан е в типичния за това време разточителен, обстоятелствен и описателен стил, с много отклонения и детайлни пояснения, но за радост ги няма любимите на Юго описания на пейзажи и обстановка. И въпреки това, и на пук на толкова популярния днес препускащ стил, книгата не успя нито за миг да ми доскучее. Всяко отклонение е като вметка на гид, който ни развежда из великолепен музей и всяко негово отклонение, придава допълнително живот на експозицията. Палма пресъздава края на 19 век и като атмосфера и като общество толкова реално, че чак ти се струва, че можеш да го докоснеш през страниците.

Книгата е разделена на три части, като във всяка една от тях историята е самостоятелна, и само присъствието на Хърбърт Уелс ги обединява в една завършена творба със стабилна вътрешна логика. Да, правилно прочетохте, великият Уелс който си оспорва с Верн титлата баща на SF жанра, е главен герой тук, въпреки че срамежливо се стреми да остане в сянка, умело прикривайки се като второстепенен персонаж. Но не успява. В първа и втора, наистина му се отдава да остане на заден план, но третата част го поставя в центъра на всичко и така завърта историята, че го превръща в ключов камък на арката на повествованието.

Края на 19 век е. Време на възход на науката и техниката, на критичната мисъл. Време в което учените са си мислели, че са открили основните физични закони, които моделират вселената, и са нужни само леки уточнения, за да се изгради адекватен модел на всемира. Но самите те ще се опровергаят, както знаем. Разказът не е толкова за научно-техническия прогрес като поредица от открития, а за това как той променя хората, за крилете които им дава, за границите на въображението, които запраща отвъд хоризонта, за разчупването на оковите. „Картата на времето” е история за изграждането на нови парадигми и за преосмислянето и отхвърлянето на стари; за назряващия феминизъм, за първите наченки на освобождаване на духа и тялото от оковите на догми, класови ограничения и остарели морални и етични норми. История за реабилитирането на чувството и действието любов, за  изплъзването му от догматичните рамки на религията и пуританското възпитание, за да си възвърне изгубеното място в телата и душите на хората. Любовта и идеята, че историята не е нещо непроменимо, са двата бряга, които определят руслото на повествованието.

Първа и втора част са разкази за невъзможната, по стандартите на онова време, любов и за това как науката и идеята за машината на времето на Хърбърт ѝ дават шанс.

В първата част Андрю Хагърти, син на заможен бивш военен, издигнал се сам в лондонското общество и приет от благородниците, се влюбва в проститутка, която става жертва на Джак Изкормвача. Невъзможна, неморална, неетична – тази любов е белязана с всички не-та пред прилагателните, които използваме за да опишем това най-съкровено чувство. Тя е отречена и заклеймена от двуличието на морала на средната и благородническата класа. Но за Андрю това е неговият път, и само нерешителността му го възпрепятства да го извърви, а когато събира смелост, вече е късно. Пътя е отрязан от острието на най-известния сериен убиец. И сега години след смъртта на любимата му, години изпълнение с празнота, той трябва да реши, дали да сложи край на живота си, или да повярва в науката и да се върне в миналото, и да се опита да предотврати убийството.

Втората част разказва историята на Клеър Хагарти, която копнее за любов и страст, а не за пуританското семейно огнище, в което никога няма да гори огън. Тя иска да живее, а не да е просто да бъде притурка към мъжа си и подвижна утроба за производство на наследници, която трябва да зачева без удоволствие. Тя иска да е човек, а не жена от калъпа на своето време. И тя може да стори това, само ако избяга в бъдещето, при своя герой, капитан Шакълтън, който води решителната битка срещу въстаналите автомати в 2000-та година.

Третата част е за самия Хърбърт Уелс, за пътуването във времето и за черновите на романи осъдени да станат класики. Тя е и разказ за сложните взаимоотношения, които има фирмата „Мъри – пътешествие във времето” с писателя и защо са такива. Тя е и възловата част, която разкрива защо света, който толкова детайлно описва Феликс, не е точно света на нашия 19 век.

Отдавана не бях попадал на книга с толкова живи образи. Всеки един герой, дори голяма част от второстепенните, са обрисувани детайлно и ярко. И всеки един от тях дава своя принос, за да се изплете сложния и красив гоблен на историята в „Картата на времето”. Палма влиза на моменти в подробно описание, на миналото на героите, за да обоснове постъпките им в настоящето. Това понякога сякаш утежнява текста и забавя действието, но в крайна сметка дава една изключителна пълнокръвност и индивидуалност както на персонажите, така и на повествованието. И всички герои, които се разхождат по сцената на Феликс, са хора преди всичко далеч от идеализираните образи, хора с положителни и отрицателни черти, хора способни и  да обичат и да мразят, но и да се учат и да прощават.

И в заключение – това не е любовен роман, макар един от акцентите му да е любовта. Това е разказ за промяната и времето, за новото и старото, за миналото и бъдещето като лично изживяване, извън контекста на историческото време.

Ако можете, бихте ли променили миналото си? Бихте ли заличили едно Аз за сметка на друго?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s