Хенрик Сенкевич: Quo Vadis


автор: Траяна 

„Quo Vadis“ според мен е доказателството, че благословията или анатемата на Ватикана е най-добрата реклама за една книга. Бестселъровия статут е гарантиран, когато католическият пастир посочи с пръст определена творба.

Хенрик Сенкевич е доста популярен през XIX и ХХ век полски писател на исторически романи, носител на Нобеловата награда за литература, заради „епичността“ на творбите му. Освен с „Quo Vadis“ (№ 41 в класацията на „Голямото четене“) у нас Сенкевич е известен и с романите си „С огън и меч“  и „Кръстоносци“.

След прочита на „Quo Vadis“ си обяснявам голямата популярност на романа в България, най-вече с факта, че преди 1989 г. е бил един от малкото позволени книги с религиозна тематика, която при това предлага пламенна християнска апологетика.

Сюжет на романа се върти около влюбването на издигнатия и богат римски аристократ Марк Виниций във варварската царска щерка, държана като заложница в Рим – Лигия. Противно на очакванията разликата в социалния статус на двамата, не е толкова голяма пречка за любовта им, колкото разликата в религиозните, и по подразбиране – в моралните им разбирания. Отношенията между тях се усложняват допълнително, когато Нерон и приближените му започват да ги използват като пешки в борбата за влияние.

Очевидно е, че Сенкевич си е направил труда да направи детайлно проучване за Римската империя от времето на Нерон, и успява да обрисува ежедневието на роби, свободни граждани и аристократи в големи детайли, без да отегчава. Ако ви е интересна епохата – това е вашата книга. За съжаление обаче, „Quo Vadis“ дава твърде романтична представа на ранното християнство в Рим. Постоянното натякване на идеалите, които новата религия носи,  и дразнещо засиленият контараст с „разпуснатото“ и „порочно“ римско общество превърнаха романа в едностранчив разказ, намирисващ на проповед. Още повече, че риториката на героите, разтегната в монолози от по няколко страници съвсем не са любими.

Вероятно бих харесала любовната история, която привидно е същността на сюжета, ако тя наистина представляваше същността. Вярно – многото трепети и прерипетии между Лигия и Марк Виниций може да изглеждат нереално романтични на съвременния човек, свикнал на свобода в отношенията между мъжа и жената. Но всъщност романът се опитва да ми пробута християнството като религията на любовта, която е излекувала Западния свят от лошото влияние на римляните. Съжалявам, Сенкевич. Не успяваш да измиеш очите на католиците достатъчно добре от съсиреците на средновековното мракобесие. Още повече, когато използваш вода от акведукти.

Дали препоръчвам „Quo Vadis“? Въпреки негативното ми отношение към християнството  – всъщност, да. Дава сравнително реалистична представа за епохата, за лудостта на Нерон, и освен това мнозина атеисти ще се разпознаят в образа на Петроний, чиито сарказъм ободрява донякъде мрачните краски.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s