Ерих Мария Ремарк: Обратният път


автор: Траяна 

Събитията от началото на миналия век, може би, не са най-грозните белези в историята на човечеството. Вероятно преди Голямата война, преди Голямата депресия, преди Холокоста е имало и по-мащабни или по-кървави събития, но не са достатъчно добре документирани за да дадат пълната представа за своята чудовищност.

Затова харесвам творбите на Ерих Мария Ремарк – дават почти картинна представа за съвремието му. Още повече, че Ремарк не пише суховати научни доклади, а създава интимен разказ за индивида, удавен в бурята от социални и политически течения. И ако „На Западния фронт нищо ново“ забива читателя сред калните окопи и го оглушава с картечна стрелба, то „Обратният път“ го поставя зашеметен и изгубен в поствоенна и гладна Германия.

За мен лично, „Обратният път“ е по-въздействащата книга. В гротескната касапница на „На Западния фронт нищо ново“ има непонятно зверство, което превръща цeлия сетинг в нереална измислица, в роман. Теоретично разбирам, че при определени обстоятелства инстинкът за самосъхранение ще превърне всеки човек в убиец, но всъщност не мога да го отнеса към себе си, още по-малко да си го представя умножено до безумно големи размери.

„Обратният път“ обаче говори за изцяло психологични рани, които мога да си представя далеч по-лесно. Ремарк разказва за постравматичния стрес на войниците, разказва за неспособността им да се пригодят към цивилния живот – както към ежедневието, така и към моралните рамки на мирното общество.

Разказва за самотата и изолацията. За опитите на бившите войници да съберат потрошената си психика в нещо, което макар и изкривено, няма да бъде веднага отблъскващо и грозно.

„Обратният път“ не изкупва вината на цяла една нация, но определено очовечава немските ветерани от Голямата война. Хуманизмът на Ерих Мария Ремарк и неговия открит упрек към възпитаваните у немците имперски амбиции и реваншизъм, го превръщат приживе в изгнаник. Но, и посмърно – в защитник на обикновения човек, станал жертва на политическата месомелачка.

One thought on “Ерих Мария Ремарк: Обратният път

  1. Много, много съществени произведения са и двете творби! Да, първата е направо разтърсваща, сериозно може да те потресе. Ремарк има уникалния авторски похват да съживява героите си пред теб, да ги прави истински, да те накара да се привържеш към тях, след което да ги убива. Душевно или физически. За да усетиш загубата по-ясно. Прекрасни произведения, но не са за хора със слаби нерви. Особено първото.Иначе и за мен „Обратният път“ е по-смислената книга от двете. Има ги заедно в томчето, чиято корица е качена тук, нали? По-смислено е, но нямаше да има същия ефект, ако не беше „въведението“ от фронта.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s