Уилям Гибсън: Невромантик


автор: Траяна 

Признавам си:  съжалявам, че толкова време отлагах прочита на „Невромантик“. Донякъде виня грозната корица на българското издание, но основната спирачка бяха собствените ми предразсъдъци към киберпънкa. Представях си редове с програмен код и математически задачи, а вместо това играх „Каратека“. (Също като в СИП-а по информатика в четвърти клас.)

Писана в далечната 1984 г., малко след като Интернет се е излюпил и пипалата му са достигнали и до цивилните компютри, „Невромантик“ се явява пророчески запис за социалното влияние на мрежата и отчасти за начина, по който се ползва тя днес. Когато ви казвам, че Уилям Гибсън е визионер, го казвам с пълното съзнание, че за близо 230 ревюта на книги, повечето от които фантастика и фентъзи, за пръв път използвам този епитет, говорейки за писател.

Оставяйки настрана нюха на Гибсън за технологичното развитие, ще спомена, че ако отворите страницата на Уикипедия, описваща „киберпънк“, ще видите снимка на Спрол трилогията на Гибсън. Той наистина е дядото на жанра, първият обрисувал гроздовете от информация в мрежата, един от първите поставил ИТ технологиите в градската ноар среда на близкото мизерно и студено бъдеще. Когато гледате „Матрицата“ или „Трон“ вие всъщност виждате описанията на Уилям Гибсън за  магистралите от информация във вътрешността на мрежата.

„Невромантик“ е не само крайъгълен камък във фантастиката, но и адски увлекателно четиво, чиито сюжет е по-оплетен от кабелите под бюрото ми. Кейс е талантлив кибер-жокей, чиито нерви са увредени, за да му се попречи да се включва в мрежата – подърък от ъндърграунд боса, когото се е опитал да прецака преди време. Постоянните опити на Кейс да се самоунищожи със свръхдоза или в улична престрелка, са прекъснати, когато се появяват дуото Армитаж и Моли. Сделката е проста – неврохирургични процедури в замяна на хакване на свръх мощен ИИ, собственост на династията Тесие-Ашпул. Обаче и тая сделка си има ситен шрифт: имплантирана бавнодействаща отрова за Кейс, подсладена с намесата на шизофреничния ИИ в паяжината от интриги.

Книгата не е много лесна за четене, предвид голямата доза информация и многото идеи поднесени чрез абстракните описания на мрежата или чрез диалози, пълни с техжаргон. Но застояване в сюжета няма, действието се развива непредвидимо и по машинно логично, а преводът на Григор Гачев е просто страхотен. Препоръчвам за всеки, който е харесал „Беглец по острието“, „Матрицата“ или  дилогията на Сергей Лукяненко за дайвърите.

Трилогия „Спрол“: 

1. Невромантик
2. Нулев брояч
3. Мона Лиза Овърдрайв

Advertisements

4 thoughts on “Уилям Гибсън: Невромантик

  1. Pingback: Гранд дамите на научната фантастика и фентъзито | Средата на века | Писателките

  2. Моето хоби – Да избухвам със курви в хотелското лоби. Моето време е пари, един час на цената на Бентли.
    Хей, бейбе, искам твоят анус. Да прави баунс.
    Краката си вдигнете на раменете, защото обичате да се ебете . А сега ме извинете веднага го лапнете ако не искате изчезнете.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s