„Пробуждането“ подхваща сюжета на трилогията „Най-тъмните сили“ без реално да предлага по-дълга от два абзаца ретроспекция на първата книга „Призоваването“. Клоуи и останалите субекти от дома за проблемни (разбирайте „луди“) деца „Лайл хаус“ успяват да се изплъзнат от лапите на надзирателите си и тръгват да търсят помощ от единствения възрастен, на когото имат доверие – бащата на Саймън и Дерек.
А четиримата тийнейджъри наистина имат нужда от помощ, за да овладеят своите свръхестествени сили. Стресът от преследването и разкритието на няколко тайни за хората от „Лайл хаус“ допълнително засилва и без това неовладяните прояви на магия. И както се досещате, съвсем не е забавно да си некромант и да не можеш да владееш способностите си.
„Пробуждането“ е съвсем тънка книга, претъпкана с екшън сцени и трескаво преследване. При логичен анализ – всъщност нищо същестено не се случва, освен че героинята най-сетне приема съществуването на паранормалните явления и се учи да бъде нещо различно от закриляна богаташка дъщеря. Но няколкото сцени на сближаване между Клоуи и момчетата и умението на Кели Армстронг да балансира меджу драмата и мелодрамата, превръщат този роман в приятно четиво. На мен ми отне по-малко от четири часа да изгълтам „Пробуждането“ и да започна да подскачам от нетърпение за финалния роман в поредицата.
И както предния път предупредих – това е YA поредица за любителките на ърбън фентъзи. Добре написана и без претенции да бъде нещо повече от разтоварващо четиво. Препоръчвам за въпросната аудитория.
И отново – благодарности на Colibri за предоставената за прочит бройка с пожелание да видим скоро на български и финала на поредицата.
Поредица “Най-тъмните сили”:
1. Призоваването – ревю
2. Пробуждането
3. Разплата – ревю
