Марк Лорънс: Императорът на тръните


автор: Траяна 

Читателите на goodreads.com бяха прогласували тази книга на четвърто място в списъка с най-очакваното фентъзи/фантастика за 2013 г. 

Което за пореден път доказва, че масовият фентъзи фен (МФФ) е оптимистичен и лоялен на трилогиите читател. Същото не може да се твърди за списващата този блог личност.

Предходната книга – „Кралят на тръните“ – почти ме отказа от прочита на финалния в трилогията роман, но все пак се понасилих да проследя как точно Йорг Анкрат поставя императорския венец на главата си. Заглавията на книгите доста ясно описват възхода в меринджейската кариерата на главния герой, така че не може да се каже, че останах много изненадана от финала на „Императорът на тръните“. Дори и голямото разкритие на самоличността на архизлодея Краля на мъртвите беше ясно от средата на втора книга. От чист мазохизъм я дочетох тази поредица, не заради друго.

Не мога да си обясня високата оценка на книгата, освен с факта, че гореспоменатият МФФ е не само лоялен, но и всеяден и безкритичен помияр. Което в никакъв случай не може да се твърди за списващата този блог личност.

Толкова много неща не са наред с „Императорът на тръните“, че не знам откъде да започна. Затова ще се придължам към списъка с брутално изпъкващите според мен недостатъци:

1) Магическата бльоджа

Ужасното много видове магия, които се появиха в цялата трилогия, имаха донякъде своето обяснение,  но писателят така и не успя да създаде подреденна и единна система от правила, по които магията да функционира. Като цяло останах с неприятното впечатление, че винаги, когато Йорг не можеше да се измъкне от неудобна за него ситуация чрез насилие, внезапно се включваше някоя магическа сила, която да спаси кралското му скъпоценно дупенце (без един път, за цели единайсет години по пътищата и бойното поле).

2) Нефелните илюминати

Проблемът на тайните общества, които уж дърпат конците на целия свят, е че всички знаят за тях и никой не ги бръсне за слива. Та, така и с обществото от магове/просветени на Марк Лорънс. Появиха се в „Принц на тръните“ като господари на света, за да изчезнат безславно и безследно в третата книга. Може би всички всемогъщи магове и пророци от романа са яли прокиснал боб и са били ангажирани с последствията, докато Йорг Анкрат им е подкопавал плановете.

3) Несъщественият страничен набюдател

„Императорът на тръните“ онагледи за мен едно от първите правила на добрата литература, а именно – винаги си създавай няколко странични герои, от чието име да можеш да разказваш какво се случва на различни места в огромната ти фентъзи империя. Според мен цялата трилогия на Марк Лорънс пострада от липсата на постоянно присъстващ алтернативен герой-разказвач. Вкарването на некромантката като втора сюжетна линия в трета книга, и подозрителната липса на маговете от първа насам допълнително засилиха липсата ми на емпатия към всички епизодично появяващи се индивиди.

В заключение – „Разделената империя“ е интересно замислена, но не добре реализирана фентъзи трилогия, която блажено ще забравя, че съм чела след около месец.

Поредица „Разделената империя“: 

1. Принцът на тръните – ревю
2. King of Thorns  – ревю
3. Emperor of Thorns

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s