Милен Русков: Възвишение


автор: Траяна 

Възрожденската ни история е омазана с кръв, но и идеализирана в съзнанието на повечето българи благодарение на възторжената поезия в часовете по литература. Добавете и купчината факти за целия период, наръчкана в средно два урока по история. Накрая вземете под внимание и догматичния и безкритичен метод на преподаване на история, и ще си обясните как е възникнал светлият ореол около главите на възрожденските ни будители и революционери. Те не са хора – те са светци.

Моята лична асоциация за повечето участници в освободителното движение се свежда до кънтящи на празно музейни зали, избелели надписи по експонатите и черно-бели снимки на четници поразени от тежки форми на мустакатост.

Какво е карало тези мъже да изоставят домовете си и да се скитат по Балкана в продължение на месеци? Защо са рискували живота си? За какво са си говорели, докато са катерили чукарите? Как са запълвали времето си между сраженията отбелязани в началото и края на всяка пунктирана линия по картите?

Ако желаете да разберете, трябва да прочетете „Възвишение“ от Милен Русков.

Написан в първо лице, единствено число, на език от края на деветнайсти век, разказът на бачо Гичо от Котел е откровение за интимния свят на занимаващите се с „Делото“ българи. Бачо Гичо ще ви разкаже за революцията, за хората от четата, за Арабаконашкия обир. Ще ви разходи от китните подбалкански градчета до дивите върхове. Ще ви образова с Рибния буквар, ще ви възторгне с цитати от „Горски пътник“, ще ви запознае с философските си възгледи за живота, свободата и мястото на българите в Европа. Ще ви разсмее и ще ви разплаче. Ще ви срине и възвиси.

Милен Русков описва миналото през почти незабележимата призма на настоящето, и сближава съвременния българин с възрожденеца. Въпреки многото други достойнства на „Възвишение“ – иронията, самобитно звучащия език, оригиналното тълкувание на познати исторически факти, обратите в сюжета – за мен най-ценното в творбата са живите герои. Революционерите най-сетне излязоха в съзнанието ми от музейните си витрини и придобиха човечност.

Книгата заслужава всички хвалби, които ще прочетете за нея в различните ревюта. Мога да сравня емоционалното ѝ въздействие върху мен единствено с моноспектакъла на Камен Донев „Възгледите на един учител за народното творчество“. „Възвишение“ постави в гърлото ми същата буца на разочарование от неизкоренимите недостатъци на българския народ българското племе.

Малцина от нас са способни да видят протегнатата ръка на онзи, който може да ни възвиси. Още по-малко от нас имат смелостта да я хванат. Защото накрая идеалистите неизменно стигат до въпроса „Народе????“

Ето и прекрасното ревю на Алвин за книгата, което ме накара да посегна към нея. Доста по-оптимистично звучи от моето.

One thought on “Милен Русков: Възвишение

  1. Много хубав роман. Не е вярно, че от диалект роман не става, но за жалост наистина е непреводим. То пък други като са преводими, та някой интересува ли се навън от нашите литературни достижения?

    Много разсъждения са адресирани направо към нашите съвременни политически главоблъсканици и безизходици. Все пак взискателният читател се чуди на някои времеви несъответствия, които дори не са нужни на сюжета, като появата на Бенковски в Копривщица тъкмо с това име, когато той съвсем не е там през това време и все още не са се случили събитията, довели до преименуването му. И за подпалването на Истанбул е още рано през 1872 г. То изниква като идея и групата на подпалвачите заминава за там чак през 1875 г. Има и други разминавания, но хайде да не сме дребнави. Просто е неразбираемо защо са му на автора, като нямат значение да действието в романа. Като ги отминах, притваряйки очи, стигнах полека до финала, където потънах и се изгубих в многословие и неяснота на автора как точно да завърши книгата. Той сюжетно я завършва, но философски и смислово се размива. Би могъл да я стегне и доизпипа за второ издание например. Всичко това го казвам с най-добро чувство и искрена възхита от цялостния изказ в романа и великолепната виртуозност, с която Милен Русков си служи с езика, който е избрал. Поздравявам го за храбростта да си послужи точно с такава словесност!
    Милица

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s