Марк Лорънс: Кралят на тръните


автор: Траяна 

Имам сериозен проблем с втората част от трилогията The Broken Empire, озаглавена King of Thorns. Основната причина за него е постоянното и доста безмислено от гледна точка на сюжета, прехвърляне напред-назад във времето.

Главите, озаглавени „Сватбен ден“, разказват за битката, която Йорг Анкрат води в защита на столицата на завзетото в предния роман кралство Ренар. Обикновено намирам дългите обсади и битки за скучновати (жена съм и пространствената ориентация ми е доста зле). В този роман, обаче, баталните сцени бяха по-интересните от главите за миналото на Йорг, вписани под общото заглавие „Четири години по-рано“. В тях Марк Лорънс подробно описва пътуването на Йорг от земите на викингите към родното място на майка му някъде в района на днешна Барселона.

Постоянното прехвърляне между двата периода, съпроводено от ретроспекции към първия, както и от факта, че Йорг държи част от паметта си във вълшебна кутийка, която изпръцква по някой спомен на случайни интервали, според мен изцяло срина какъвто и да е ритъм на сюжета.

Мистиката, създавана от кутийката с лоши спомени на Йорг и пуберохейтърския ангст от дневника на изгората му Катрин извряха в некроманопироманска магическа бльоджа. Дори и що-годе интересният сетинг не успя да спаси King of Thorns от претрупания кич. Един от симптомите на неумело написаната литература са прозрачните усилия на писателя да създаде свръх-мега-гига-суперинтересна творба. Когато много ясно виждам потта по челото на писателя, изпитвам желанието да му кажа – dude, don’t try so hard.

Няма да хейтя повече. Достатъчно е да кажа в заключение, че съм заседнала някъде на 12% от последния роман в поредицата, и изобщо не ми пука дали Йорг ще стане император или ще умре от хемороиди, в резултат от многократно изнасилване от страна на Краля на мъртвите. (Даже мога с голяма доза увереност да предположа самоличността на въпросния враг.)

Обаче пък корицата е яка.

Поредица „Разделената империя“: 

1. Принцът на тръните  – ревю
2. King of Thorns
3. Emperor of Thorns – ревю

Advertisements

7 thoughts on “Марк Лорънс: Кралят на тръните

  1. Споменаването на хемороидите беше, което ми разкри в пълна степен какво е отношението ти към поредицата. 😀 Вярвам ти – няма да я чета

    Like

      • Може би трябва да се радвам, че 13 ги минах още преди време тогава.
        ПП: Тоя уикенд открих Книгата на хилядата дни в една подпапка и след като я прочетох, се проклетисах, че съм чакал толкова. Всичкото това го казвам, за да не се чудиш що ти казвам „Благодаря“. 🙂

        Like

  2. Моля ви кажете ми дали първата и втората част са изключително свързани, тоест проблем ли е ако се прочете само втората, без да е четена първата?

    Like

  3. Книгите са свързани и трябва да се четат по ред. Първата книга бе добра, но тази направо ме разби. Изключително запленяваща бих казал. На мен пък ми хареса това преминаване от миналото в настоящето. Чакам Бард да пуснат и „Императорът на тръните“, за да прочета и последна книга на тази страхотна поредица. 🙂

    Like

    • Да, по-добре е да се прочете първата книга, че иначе съвсем може човек да се заплете в неясни сюжетни връзки. Освен това първата книга е всъщност най-добрата книга в трилогията. Като цяло поредицата препоръчвам наистина за тесен кръг читатели – възрастова граница между 13 и 16.

      Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s