Скромна идея за възраждането на българската книжовност


В десетилетието на лесен достъп до споделената информация българските издатели на хартиени книги са изправени пред сериозна заплаха от фалит. Не бива да виним само кризата – тя е глобална и бърка в джоба на всички ни, но ние си имаме ендогенни причини за влошаване на ситуацията. И без това малкият пазар от българоговорящи допълнително се свива заради все по-тъжно увисващата крива на заинтересуваните от четенето лица. Малкият процент от съществуващи потребители пък стана взискателен сегмент. И не на последно място – споделянето  на текстове в електронен формат еволюира от модна тенденция в утвърден лайфстайл за мнозина, което лишава легитимните книжовници от жизненонеобходимите им средства за продължаване на дейността по ограмотяването на нацията. А всички знаем колко черна е статистиката за грамотността.

Ако разгледаме внимателно гореспоменатите причини за надвисналия, ако не и вече настъпил, литературен Рагнарок у нас, стигаме до извода, че единствено последната може да бъде коригирана. Прогнозата на НСИ гласи, че след 50 години населението на България ще е с близо 2 милиона по-малко. Върти го, сучи го – освен ако „Банкя” не започнат да бутилират вода от рекламирания Извор на живота (може и от тоя на плодородието, като се замисля), ще си мрем по-бързо, отколкото ще се размножаваме.

Освен свиване на целия потенциален пазар, ни очаква и свиване на сегмента, който ни интересува – тези, които четат повече от една, повтарям една, книга годишно. Като гледам динамичния ред на страницата на НСИ от 2007 до 2011 процентът на нечетящите е нарастнал от 47.9 % до 51.1%. Впечатляващ интерес към четенето е поразил народа – дума да няма.

Стигаме до повишената взискателност на потребителя. Безвъзвратно си отиде десетилетието, в което читателите бяха безкритични и всеядни. През деветдесетте вървяха  всякакви книги, на всякаква хартия, с всякакъв превод и всякакви грешки. Просто, защото българите имаха свободен достъп до нецензурирана, а и нецензурна, (еееех Калчев) литература за пръв път. Конкуренцията днес вече не е единствено спрямо българските, но и спрямо оригиналните издания, което вдига летвата на полиграфското изпълнение. А и заплащането на авторски права на писателя вече стана задължително.

Значи остава единствено борбата с дигиталния формат. Не може да не ви е направило впечатление, че все повече хора четат разни неща (трудно е вече да следиш по корицата какви точно) по телефоните си и дори по специализирани за книги устройства. Всички тези хора, са изгубени за правилната религия на четене от хартиени книги. За тях е далеч по-лесно да си дръпнат електронни книги от Българската Тортуга – сайта chitanka.info, отколкото да намерят и закупят хартиената книга. Те вече са свикнали на лесното и не искат да бъдат затруднявани.

Преди две години държавата вече доказа, че не може да се справи с тези сатанински практики и остави АБК сама да спасява членовете си. Днес усилията на асоциацията се подновяват, но аз мисля, че дори и намесата на ФБР няма да промени статуквото. Пиратите на книги са хора извън  закона, те не спазват правилата, те винаги ще намерят начин да разменят файловете си и да развратят потенциалните бъдещи потребители на книги – нашите деца. Дигиталното съдържание е една зараза, една смъртоносна за книгоиздаването пандемия, която ние няма как да предотвратим, освен ако не сложим под карантина приносителите ѝ.

Бих желала да спомена, че лесно ще намерим приносителите на гореспоменатата електронна зараза. Това са хората, които четат повече от десет книги годишно. Тези читателски елитаристи, тези литературни сноби, не само четат и купуват книги. Те и ги споделят с близките и познатите си. Те са именно хората, които си правят труда да търсят в мрежата файловете и после да ги мятат нехайно на своите приятели. Те заемат собствените си бройки от хартиени книги на други лица и по този начин лишават издателите от съвсем реални продажби. По-лошо от тази им щедрост с чуждата пита е увереността им, че имат правото и опита да критикуват качеството на предлаганите им книги – от съдържанието до корицата. Те именно насаждат взискателност у купувачите и по този начин затрудняват родните ни издатели. Те са врагът на народа.

Отчаяното положение изисква отчаяни мерки. Не бива да се страхуваме да защитим българските книжовници. Вярвам, че е дошъл моментът, в който сме готови да жертваме ретроградното минало в името на светлото бъдещето. Моето решение е просто – трябва да премахнем тези жалки 19% от населението ни, които се изживяват като елитаристи, за да създадем една маса от невзискателни и лесно предвидими потребители на книги. На последните ще им е все тая дали гръбчето на корицата е лепено или шито, дали преводът е качествен или съдържа граматически бисери, дали магическият им реализъм ще е написан от Лиана Антонова или Габриел Гарсия Маркес. Те ще търсят всеки автор успял да се внедри в програмата по литература на гимназистите. Те ще купуват каквото им се предложи на каквато и да е цена. Защото образованието е важно и отрочетата им трябва да познават класиците на KLETA MAJKA BALGARIJA.

Наред с публичното и зрелищно премахване на наглите индивиди, които четат редовно, трябва да предприемем мерки по унищожаването на всички частни колекции съдържащи повече от оптималните седем книги. По този начин ще отворим празни дупки в библиотеките на хората, и те ще бъдат принудени да закупят новите издания. Мисля, че икономическата изгода за българските издатели от едно такова решение е очевидна. (Още повече, че само с една акция в дома на книжните пирати ще можем да осъществяваме арест и конфискация, което ще се отрази добре на бюджета на ГДБОП, ФБР или на когото АБК счетат за нужно да упълномощят.) Мога да си обясня колебанието на членовете на АБК да прибегнат към тази мярка единствено със закостенялото им възрожденско разбиране, че книгата е нещо неприкосновено и трябва да бъде опазвано.

Хуманитаристичните предвземки нямат място в борбата с врагa. Българските издатели (а и печатари), изоставени от държавна подкрепа, нагло обрани от пиратите, са корабокруширали на нос Добра надежда. Тях ги крепи единствено надеждата за светлото издателско бъдеще, и е време да им хвърлим спасително въже. Изпратете списък на всичките си познати, които притежават повече от седем книги в дома си и/или са чели повече от петдесет през живота си (по възможност с адрес и снимки на субектите) на мейла на АБК. Не забравяйте да сложите заглавие „Биомаса за светлия огън на възраждането на българската книжовност”,  за да не ги затрудните в сортирането на пощата им.

5 thoughts on “Скромна идея за възраждането на българската книжовност

    1. Чудех се, но в седем има нещо свещено. Аз си мислех за нещо от тоя вид:

      1. Библията (православно издание на Българския синод)
      2. Под Игото
      3. Тютюн
      4. Железния светилник
      5. Събрани стихотворения на Ботев
      6. Записки по българските въстания
      7. Рандъм роман от политкоректния в момента съвременен автор

      Толкоз трябва да стигат за всеки патриот.

      Like

  1. Много добре казано, браво! Който има желание и нужда да чете, винаги ще си намери четиво. Ерго за творците – писатели и преводачи – ще има хляб. А ако издателите не могат да се приспособят, да си търсят дуга работа!

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s