Джейн Остин: Доводите на разума


автор: Траяна 

Написах поне осем увода на това ревю, и въпреки това продължавам да се чувствам като емо-тийн, който със заекване се опитва да обясни колко „тру“ е нещо. В случая истинското е последният довършен роман на Джейн Остин. Това, дами и господа, е книга, която заслужава етикета „класика“. Няма да твърдя, че дори неопитния читател би различил гениалността на този роман, защото не е така. Книгата може да се хареса на доста широка аудотория, но за да я оцените ви трябват две неща – житейски и читателски опит.

„Доводите на разума“ отново разказва за любовните трепети на англичанка през викторианската епоха – повтаряща се тема при една писателка, която не е в видяла друго освен изпълнения с чакане и официалности живот на дребна аристократка от провинцията. Но каквото е видяла, го е преценила, обмислила и описала в книгите си с усета и иронията на вещ психолог.

Героинята в „Доводите на разума“ е вече попрецъфтяла мома, която навремето е позволила да близките си да я откажат от годежа с мъж, който не е имал необходимия произход или достатъчно финанси, за да бъде сметнат за добра партия. Когато отхвърленият навремето жених се завръща в тесния социален кръг на Ан Елиът, тя открива, че чувства ѝ не са съвсем изстинали. Остава въпросът дали капитан Фредерик Уентуърт би погледнал благосклонно към жената разбила сърцето му.

Сигурна съм, че преди десетилетие не бих харесала „Доводите на разума“. В него липсват поривите и страстта на първата любов, а чувствата се разглеждат през призмата на житейския опит. Всички грешки, които правим и всички разочарования, които преживяваме, ни покриват с патината на тръпението и предпазливостта. Остин го доказва с чудесната си, стегната проза, без да демонстрира снизходително превъзходство на човек, който се връща от там, накъдето читателите са се запътили. Промените настъпващи у Ан и Фредерик, в отношенията им – всичко е резултат от доводите на разума и желанието им да извлекат най-доброто от това, което са били и което са сега.

За пореден път се убеждавам, че големите писатели могат да превърнат и най-ежедневната история в нещо значимо, преживяванията на един единствен човек – във философски проблем, краткия диалог – в описание на времето си. Иска се кански труд и сигурно десетки пренаписвания на текста, за да звучи той леко и гладко, и в същото време носи толкова много информация. Обожавам умението на Джейн Остин да гради живи образи и да критикува слабостите на героите си. И се прекланям пред способността ѝ да сътвори толкова естествено звучащ разказ, в който всяка дума е обмислена и на мястото си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s