Орсън Скот Кард: Играта на Ендър


автор: Траяна 

Значи…имам късмета социалната ми среда, да е населена от хора, които постоянно четат и коментират фантастични книги. И повечето от мъжки пол са го правили още от времето преди да им поникнат мустаци. Това си има и своите минуси. Основният е да ти дуднат на главата години наред колко хубава е дадена книга. Тъжното е, че почти никога тя не отговаря на завишените очаквания, които успяват да ми създадат. Така че официално обвинявам мъжа си, кума си, Трола и Копо, за това че не ми хареса тази книга.

Сетингът на „Играта на Ендър“ е класически НФ – човечеството най-сетне се е обединило (управлявано от военна хунта) под угрозата от външна запалаха. Въпреки че извънземните-насекомоподобни са отблъснати преди около половин век, неизбежно се очаква Трето нашествие, чиято крайна цел е унищожаване на човечеството и превземане на Земята. За да се подготвят за отблъскването на атаката, Междунароният космически флот отглежда бъдещите си лидери в стерилната среда на Военно училище от най-ранна възраст. Ендър е само на девет, когато военните го замъкват в училището и започват да го подлагат на военносоциални експерименти, в опит да изкривят фиданката да расте в правилната посока. Дали ще изпълни всичките очаквания, който неговият гений обещава, дали ще се превърне в месията, дали няма да стане в мизантроп-психопат – това са въпросите, който карат читателя да отгръща всяка следваща страница.

Прозата на Орсън Скот Кард е изключително непомпозна и лесна за възприемане, което е едно от двете неща в романа, които го спасяват от посредствеността. (Другото е епилогът). Трудно ми е да харесам роман, в който главният герой успява да постигне всичко, особено да прави това, което сюжетът изисква от него. Още по-трудно ми е да харесам фантастична книга, с крайно нереалистична постановка и статични герои. (Добре де, Питър ме поизненада. )

Предполагам, че ако не сте напомпани с големи очаквания за романа, ще ви хареса. Сега е моментът да посегнете към него, защото през есента очакваме екранизация. За мен  „Играта на Ендър“ ще остане приятен и четивен рипоф на „Изкуството на войната“ от Сун Дзъ. Определено не смятам, че заслужава преклонението, което получава от феновете на фантастиката.

В заключение: окончателно се убедих, че военната фантастика не е за мен – нито „Звездни рейнджъри“, нито „Войната на старците“ ме въодушевиха дотолкова, че да продължавам с жанра.

Други мнения за книгата, всички до едно възхитени :

в  Дневника на пристрастената читателка
при Ловци на книги
при Христо Блажев

Поредицата за Ендър Уигин: 

1. Играта на Ендър
2. Говорителят на мъртвите
3.  Ксеноцид
4. Рожби на съзнанието
(Поредица „Сянка“)
5. Сянката на Ендър
6. Сянката на Хегемона
7. Сянката на марионетките
8. Shadow of the Giant
9. Shadows in Flight

3 thoughts on “Орсън Скот Кард: Играта на Ендър

  1. Всъщност идеята на книгата е че едно дете може да извърши немислимото, ако мисли че е само игра. Това е книга за жестокостта на невинността.

    Like

  2. Добре че съм пропуснала да ти я похваля, иначе щях да съм сред „обвиняемите“🙂

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s