Лоис Макмастър Бюджолд: Сделката на капитан Ворпатил


Е, крайно време беше! Точно такава беше реакцията ми, когато видях за първи път анонсирана книгата в  http://www.fantasticfiction.co.uk/ , а още по-изненадан бях, когато „Бард” я пуснаха почти половин година по-рано от премиерата на Запад.

Крайно време беше баба ти Бюджолд да отдели цяла книга на „Иване, идиот такъв!“ Иван Ворпатил е един от най-колоритните герои от сагата за Майлс Воркосиган. През повечето време се прави на клоун, но всъщност какво му остава, след като е доста напред в списъка с евентуални претенденти за трона на Грегор, а на него хич не му се иска да е толкова близо до нещо, което определено не желае. През останалото време се мъчи да стои далеч от братовчед си Майлс и неговите прословути каши, в които той обикновено има незавидната роля на жертва, и обикновено не успява.

Но сега би трябвало всичко да се нареди за Иван: Грегор е задомен, Майлс е озаптен с намордника на Имперски ревизор, а самият Ворпатил си има тиха и спокойна служба, която му харесва. Но се оказва, че и той самият има дарба да привлича неприятности, а в случая назрява скандал, в който са замесени най-големият враг на Бараяр – Сетаганда  и планетата с която никой, освен Майлс, не иска да си има вземане даване – Джаксънхол. Иван, като рицар и джентълмен, в опитите си да спаси една млада дама, се жени за нея, и като бонус се сдобива със семейство в немилост от Джаксънхол, основано от Гем дама. Семейството от своя страна се изсипва на главата на младоженците, твърдо решило да се възползва от новопридобития зет, за да спечели пари и да си върне положението на родната планета. За това се иска да бъдат преметнати Импси, Саймън Илян, император Грегор и Иван Ворпатил. Всичко изглежда перфектно като план. Да се измъкне съкровище от времето на Окупацията, изоставено в бункер под сградата на Импси, под носа на властите, докато крадците се ползват с протекцията на фамилиите Ворпатил и Воркосиган и пенсионирания Саймън, от изостанала културно и технологично планета, и то от царете на търговията, манипулацията, подмолните игри и забиването на нож в гърба. Звучи лесно в ушите на фамилията, само дето нищо не е такова каквото изглежда. И както казва Иван (перифразирам по памет) – Казах, че е засегната паметта на Илян, не че е оглупял!

„Сделката на капитан Ворпатил” е за върлите фенове на поредицата. В нея има достатъчно много препратки, към събития от книгите, в които Майлс е главен герой, за да стане отчасти неясна за човек, който не ги е чел, а и се губи смисълът на почти всичкия хумор и двусмислените реплики, които си подхвърлят героите. Особено забавен е момента в който се поменава атаката над Джаксънхол и бистренето на въпросите откъде Иван знае толкова за нея и за последствията.

Книгата е като парад и е за всички второстепенни герои от Баряр, които се въртяха около Майлс, и се оплитаха в интригите му. Тук най-накрая се отделя повече внимание на Саймън Илян, вече пенсионирания шеф на Импси. Разбира се какво става с него след като му извадиха чипа от мозъка, как продължава животът му, и как от началник на разузнавателната служба взема, че става пастрок на Иван, който не е много на ясно как да приеме това, дали като привилегия или не.

„Сделката на капитан Ворпатил” е доста добра книга от поредицата, не е на нивото на „Огледален танц”, „Игрите на Вор” или „Имперска гвардия”, които са мои лични фаворити,  но е в пъти по-добра от „Криожега”, която определено е най-слабата. Но и тук Бюджолд залита към романтиката и като резултат се е получило нещо като поредния фантастичен любовен роман от сагата за Бараяр. То в интерес на истината след „Цивилна кампания” всичко е с уклон на розов роман, ама както каза един приятел – ако всички любовни романи са като „Кампанията” на Лоис, ще стана фен на този жанр.  А, като хронология действието се развива преди „Криожега”, защото тук Арал Воркосиган е все още жив.

В заключение „Сделката на Ворпатил” е много добра и забавна книга от поредицата, тя е за феновете на поредицата и трудно може да се чете самостоятелно. Има си и действие, и типичния за Лоис хаплив хумор, има си ги и обратите.

Поредица „Сага за Вор”: 

0.1 Дилемата на съноплетачката
0. Без гравитация
1. За честта на Вор – ревю
2. Бараяр – ревю
3. Наемниците на Дендарии
4. Игрите на Вор
5. Сетаганда
6. Етан от Атон
7. Братя по оръжие
8. Границите на безкрая
9. Огледален танц
10. Императорска гвардия
11. Комар
12. Цивилна кампания
13. Дипломатически имунитет
14. Сделката на капитан Ворпатрил
15. Криожега

Advertisements

One thought on “Лоис Макмастър Бюджолд: Сделката на капитан Ворпатил

  1. Рядко съм несъгласен с някое ревю тук, но в случая е така. Иван е представен почти през цялото време като влюбен идиот и с едно-две изключения не излиза от роля. Като цяло романът е доста по-сладникав от който и да било друг в поредицата и имам чувството, че Бюджолд вече се е изморила от вселената на Бараяр.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s