Дан Симънс: Падането на Хиперион


автор: Траяна 

Втора книга в четирилогия, на която не ѝ личи, че е втора. Дори бих могла да кажа, че „Падането на Хиперион“ ми допадна много повече от предходния роман, главно паради факта, че най-после имаме обединен сюжет, с ясно отграничени начало, развитие и апогей.

Дан Симънс е успял да създаде огрoмна поема за съдбата на поклониците, която един от героите му по-късно действително ще напише. Имам усещането, че идеята на писателя тук вече е изпристализирала и се е оформила в стегнат разказ, залагащ на изнeнадите. На част от философските въпроси, зададени в „Хиперион“ ни се отговаря директно, други са оставени за разглеждане по-натам в четирилогията, а може би Симънс ще остави читателите сами да си потърсят отговорите.

Ако трябва да съм честна, не срещнах нещо наистина оригинално в книгата – основният конфликт, заложен в „Падането на Хиперион“, е често срещан в различни варианти в научнофантастичните произведения. В чисто стилистично отношение книгата, разбира се, отстъпва на „Хиперион“.

Но ако ще си избирам любим роман от поредицата „Хиперионски песни“, ще бъде вторият. Героите тук излизат от архетипните си форми и започват да се държат като реални хора, които най-после осъзнават, че Грендел е съвсем истински, а смъртта – неизбежна. Симънс ги оставя да посрещнат съдбата си, както се случва в действителността – сами. В крайна сметка никой не може да живее вместо другиго или да умре вместо него. Индивидуалната трагедия на поклониците и смелостта им да посрещнат съдбата си с достойнство, но не смирено, успя най-накрая да ме накара да харесам и най-досадния образ – този на Силенъс.

Другата сюжетна линия – тази на втория клонинг на Джон Кийтс и на интригите в столицата на Хегемонията Тау Сети Сентър – макар и донякъде мудна (и с Вогонска поезия), беше носител на реалния конфликт в романа. Добре замислена и добре осъществена сюжетна линия, която твърдо вкарва поредицата в жанра на фантастиката.

Ако желаете, можете да спрете с четирилогията с „Падането на Хиперион“, която носи достатъчно развръзки на основните сюжетни линии и не ви оставя да висите над бездната на неизвестното. Мен лично ме нахъси за следващата книга, така че очаквайте скоро ревю и за „Ендимион“.

 Четирилогия „Хиперионски песни“:

1. Хиперион – ревю
2. Падането на Хиперион
3. Ендимион
4. Триумфът на Ендимион

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s