Кенет Греъм: Шумът на върбите


автор: Траяна 

„Шумът на върбите“ е приятна и приятно тънка детска книга, която е вдъхновила Алън Милн за неговия „Мечо Пух“, дала е заглавието на първия албум на Пинк Флойд – The Piper at the Gates of Dawn и е възпитала няколко поколения британци в любов към природата на родните острови.

Романът започва с приключенията на г-н Кърт, който едно пролетно утро е обхванат от вандерлуст, и открива света над къртичината си. Негов добър приятел става г-н Воден плъх, който го учи да се наслаждава на живота по реката. В приключенията им често се включва и г-н Жабок, който доминира във втората част от книгата. Жабокът е може би най-значимият и запомнящ се образ от цялата тумба животни, заради пълната му липса на отговорност и манията му по всякакви превозни средства. Опитите на приятелите му да го вкарат в правия път само разпалват още повече желанието му да се хвърли с главата напред в поредното забавно приключение. Единствено улегналият и разумен г-н Язовец, който живее в малко по-далечния лес, може да повлияе до някаква степен върху твърде разглезения жабок, описан като дребен благородник.

Героите на Греъм са изцяло антропоморфизирани и никъде в романа сюжета не  се генерира от факта, че те са всъщност животни. Приключенията им спокойно могат да бъдат приписани на хора, но тогава книгата не би била толкова непосредствена и откровена.  „Шумът на върбите“ предлага интересно разнообразие от характери и описва ситуации, в които всеки би могъл да попадне. Общият лайтмотив е, че с добри приятели и известна доза разум, всеки би могъл да излезе от трудните ситуации. Това е житейски факт, който е бил верен, когато книгата е била писана преди повече от век, продължава да бъде валиден и днес.

Въпреки явното отношение на Кенет Греъм към слабостите на героите му, тонът му не става назидателен в нито една сцена, и точно затова книгата остави приятно чувство у мен. Наред с това романът се отличава с няколко на място поставени описания на провинциална и прединдустриална Англия, които могат да запалят дори и най-върлия привърженик на градската среда да нарами въдица и да се отправи към близкия гьол.

Бих прочела тази книга на децата си с голямо удоволствие.

Един коментар за “Кенет Греъм: Шумът на върбите

  1. Напипай го,в ръцете твои нека то да си играе. Напипай го сърцето мое само тебе то желае.
    Със влажни устни пийме, със задни части бийме

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s